Този път пристигането вкъщи след родилния дом не беше толкова страшно. Не ми беше първият. А вторият. Новородените не са страшни. В сравнение с 2-годишно, новороденото е просто очарователно перце със сладички, ънички акита и склонност към едновременно подпръцкване и усмихване. Ако мога да се справя с това да нося купа корнфлейкс и крещящ, извиващ се, 15-килограмов престолонаследник надолу по стълбите, без и двамата да се пребием, 4-килограмовото беззъбо кюфте едва ли ще ми се опре.
Поне така и мислех.
Подозирам, че лишаването от сън през първите седмици вкъщи с първия престолонаследник е накарало мозъка ми избирателно да забрави тези 5 неща за това какво е да си имаш новородено вкъщи:
Отново е акало?
Минаваме през 10-20 памперса на ден. И защо го казвам? Всяка смяна налага използването на 3 памперса: мръсният, приготвеният, който всъщност също бива оакан по време на процедурата и този, който в крайна сметка бива сложен на бебето. Други неща, върху които пък се пишка: аз, канапето, стената, айпада ми, всичко в радиус от три метра. Когато малката му пишонка започне да струи отново, стратегията ми е абсолютно желязна. Просто започвам да мятам върху него различни попивателни материали, за да предотвратя, доколкото изобщо е възможно, големия теч. Дрехи, пелени, лигавници, всичко, което би могло да помогне урината да не се просмуче навсякъде в дневната.
Стиви го намира за адски забавно. ЗАБАВНО. Така че й показах. Тази сутрин, когато Капитанът пак започна да ака върху мен, го вдигнах и я преследвах наоколо, помпайки с крачетата му и опитвайки се да я уцеля. Не стана, но тя определено схвана намека ми.
На кого му е нужен сън изобщо?
Бях готов да се будя на всеки няколко часа. Не бях готов обаче да се будя всеки час и след това да прекарвам по 45 минути, за да приспя бебето. Това доведе до 2-3 часа сън на нощ за мен. Стиви и аз се редувахме през първите дни, но липсата на дълбок сън започна да се просмуква в ежедневието ни по някои доста странни начини.
Пример 1: Ходихме до магазина оня ден, за коледни декорации. Стиви искаше да я повдигна, за да стигне някакви неща на най-горния рафт (и двамата сме нисички). Аз на висок глас, насред претъпкания магазин, й обявих, че е крайно неподходящо да я вдигам, заради скорошното й обрязване*. Обрязване. Имах предвид цезаровото сечение.
Пример 2: Снощи ми се пиеше вода. Хладолникът ни има вграден диспенсър. Та, отидох до кухнята, натиснах копчето и зачаках водата да напълни чашата ми. Вместо това тя се заизлива върху краката ми. Погледнах надолу и установих, че държа не чаша в ръката си, ами солницата. Някакси бях отворил шкафа с подправки, махнал капачката от солницата и я бях взел в ръка. Това наистина се случи. И не, не си изпих водата със сол.
3. Това нормално ли ти се струва?
„Кое дали ми се струва нормално?“
„Пъпчето му. Зачервено е.“
„О, прав си. Малко е червено. Ще гугълна.“
„ОК.“
(консултира се с д-р Гугъл) „Мирише ли?“
„Какво имаш предвид с това мирише ли… подмишницата му ли?“
„Защо би имало значение дали му миришат подмишниците?“
„Пъпчето! Пъпчето мирише ли?“
„Не знам. Да проверя ли?“
„Мисля, че вече ти е ясен отговорът на този въпрос.“
(помирисва пъпчето) „Ами, май малко да. Как би трябвало да мирише?“
„Не знам. Тук пише само да се провери дали мирише. Да или не, мирише ли?“
„Ако трябва да избирам, бих казал да“.
Следва продължение
Източник: Ask Your Daddy
