1. Бъдете конкретни
Родителите също както и децата са различни, някои обичат да говорят много, други са лаконични и пестеливи на думи. Родителите обаче трябва да са наясно, че многото думи не винаги са от полза. Особено когато става дума за поставянето и изпълнението на конкретна задача. Колкото по-конкретно, ясно и с по-малко думи изкажем онова, което имаме да кажем на детето си, толкова вероятността то да чуе, вникне и изпълни казаното, е по-голяма. Съответно и крайния резултат ще е по-добър.
Когато задаваме задача за изпълнение е добре тя да е само една, защото ако с една речева комуникация се опитаме да възложим повече задачи, вероятността те да бъдат изпълнени намаляна право пропорционално на броя им.
Пример: Вместо да кажем: „Моля те, вдигни си чинията от масата, сложи я в мивката и изхвърли салфетките в коша“, разделете изречението на отделни задачи. Вероятността да детето да свърши последователно всяка една от тях нараства няколко пъти.
2. Ограничете избора
Ограничете избора между две неща. Така ще подпомогнете и себе си и детето си. Изборът между два плода за закуска или между два цвята тениски за обличане всъщност са ваши, така че детето каквото и да избере ще е това, което вие вече сте избрали и което сте преценили, че е правилно и необходимо. От особена важност е ограниченият избор при малките деца. Двете възможности са предостатъчни, така че не е нужно да се обвинявате, че лишавате детето от свобода на избора.
3. Кажете на децата, че има последствия
Разбира се без излишни думи, кратко и ясно детето трябва да чуе от родителите си какви биха били последиците, ако изпълни или не изпълни определени свои задължения. Например, след цял ден игра у дома в дъждовен есенен ден целият апартамент е осеят с играчки. Ако в края на деня детето откаже да събере играчките си, то трябва да чуе и да разбере, че на следващия ден няма да има възможността да ги получи отново. Обикновено децата много добре разбират какво им казваме и този прийом дава добри резултати.
4. Втори опит
Вероятността детето да не ни е чуло е голяма, затова е добре да повторим отново онова, което сме казали преди минути. Може да повторим буквално думите си или да използваме други думи. Така ще можем да се уверим дали детето не се е престорило, че първоначално не ни е чуло. Децата са добри манипулатори и актьори и често просто си правят „оглушки“.
Така че не се колебайте да опитате отново!
5. Давайте си почивка
Понякога всички се нуждаем от почивка. Ако родителите са нервни или разочаровани, тези настроения ще се прехвърлят и върху детето. И също както децата имат нужда от почивка, така и родителите от време трябва да си почиват. Дори понякога да ни се струва, че не се справяме с възпитанието, че детето ни не ни слуша, а даже и не ни чува и това да ни разстройва често сериозно, много важно е да си дадем няколко минути почивка, да се опитаме да се „изключим“ , за да „заредим“, а след това да продължим напред.
Доколко децата ще слушат зависи и от техния собствен характер, от способността им да се съсредоточават и внимават. Разковничето обаче е в умелото съчетаване на тези качества у децата с родителското търпение и постоянство.
