Когато пораснат толкова, че да могат да изразят ясно желанията си, децата категорично изявяват желание да лягат и спят в леглото на родителите си, те харесват и обичат да правят това. При всеки възможен случай намират причина и начин да се шмугнат под родителските завивки – кога с хитрост, кога с агресивна настойчивост.
Но дали от това има полза за тях или за родителите, остава под съмнение.
Естествено за много родители това не е проблем, за други е въпрос на личен избор, особено когато основната цел е всички да са доволни, щастливи и отпочинали. Но доколко е възможно да постигнем това, ако спим с децата си в едно легло?
Важно условие за всяко съжителство, включително това между родители и деца, независимо от възрастта им, е уважението и зачитенаето на личното пространство. Всички в едно семейство – от най-малките до най-възрастните, се нуждаят от подкрепа, разбиране и обич, защото в това е смисълът му. Когато всеки поотделно е щастлив, щастливи са всички. А за щаствието у дома отговорен е и добрият сън. Всеки трябва да получава достатъчно и добър сън, за да е здрав и в добро настроение. Има обаче три важни причини, поради които споделянето на едно легло не е правилния начин за постигането на това.
1. Новородените нямат нужда да спят в едно легло с родителите си
В първите седмици на новороденото много родители са склонни да гушкат бебето при себе си, считайке, че така ще го успокоят по-лесно и то ще спи повече, а ако то спи повече, те също ще получат повече часове сън. Това обаче съвсем не е така.
Новородените не могат да изкажат на глас какво изпитват, от какво имат нужда и защо плачат. Често нощем, за да бъдат успокоени родителите правят грешката да ги взимат в прегръдките си, а това носи голям риск от случайно задушаване по време на сън и настъпването на внезапна детска смърт. Този риск е в пъти по-висок при кърмачетата, отколкото при по-големите деца, тъй като те са все още твърде слаби и малки, а двигателните им способности недостатъчни, за да могат за променят позицията си при нужда в своя полза.
В тази възраст педиатрите препоръчват бебетата да спят по възможност по гръб, без възглавница и домашни любимци около тях и по възможност в собствено легло, което да е в стаята на родителите. Това е напълно достатъчно, за ада се чувстват добре и родителите и бебето. Така от една страна то ще е на една ръка разстояние, което ще улесни майката за нощните хранения, а от друга с едно движение всеки от двамата родители може да подаде залъгалката или да погали бебето по гръбчето, без да се налага да бъде местено.
2. Съвместното спане нарушава интимността между родителите
След идването на бебето и особено когато то спи в леглото на родителите, родителите често се отчуждават. Това се случва поради факта, че интимният им живот претърпява съществени промени. Присъствието на бебе в съпружеското легло нарушава неприкосновеността на личния живот на родителите, а от там оказва пряко въздействие върху спонтанността и интимните желания. От страдат отношенията между партньорите на всички нива, а често мъжете са съзнателно пренебрегвани, тъй като майките поставят нуждите на децата си преди всичко останало.
Привързаността между родителите трябва грижливо да бъде пазена и подхранвана и за това от съществено значение е те да съхранят моментите на близост и интимност в спалнята.
3. Съвместното спане носи повече неудобства, отколкото ползи
В повечето случаи споделянето на едно легло с малките деца е причина както те, така и родителите да не се наспиват качествено. Често поради по-малкото пространство, с което всеки разполага, детето или някой от възрастните се буди, заради неволни ритници или юмруци посред нощ.
Много родители обаче смятат, че съвместното спане създава важни емоционални връзки с бебето и малкото дете, но тази първична привързаност в по-късни етапи от развитието на децата води до нездравословна зависимост и за двете страни.
Децата търсят връзка с родителите си по всякакъв начин и по всяко време, но ако родителите са изнервени, емоционално лабилни или в депресия, все състояния, които се влошават от липсата на сън, то това неминуемо ще повлияе негативно и върху децата и ще ги отдалечи от родителите, вместо да ги направи по-близки с тях.
Липсата на качествен нощен сън намалява работоспособността през деня. Клинично е доказано, че само след една седмица с недостатъчно сън, родителите, и по-често майките са застрашени от депресия, а майчината депресия е една от основните причини за трудности в общуването с детето. Липсата на сън намалява способността ни да вземаме бързи и адекватни решения, да сме спокойни и любвеобилни и да се радваме на случващото се в живота ни. Ето защо за всеки родител, който държи да е от полза на детето си, да има силна и неразрушима емоционална връзка с него, докато то е будно и активно, е от полза да е добре отпочинал.
www.huffingtonpost.ca
