Днес, 26 октомври, е Димитровден – един от най-хубавите есенно-зимни народни празници, който отбелязва началото на зимата и завъртането на годишния кръговрат.
На този ден православната църква отбелязва паметта на великомъченик Димитър Солунски, наричан за по-кратко свети Димитър. Той е роден в Солун и живее през 3 век. Назначен е от император Максимилиан за градоначалник на града. Води мъдра политика, открито покровителства всички християни и подпомага разпространението на християнската вяра. Новият източен император – Галерий, минавайки веднъж покрай града, не харесва поведението на Димитър, тъй като е яростен противник на християнството. Затова заповядва Димитър да бъде хвърлен в тъмница и осъден. Още преди да бъде произнесена присъда, Димитър е тайно убит. Затова църквата го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града.
Народните предстваи за този празник са свързани главно със сезонния цикъл и кръговрата в природата. Днес е много важен празник, защото зимата пристига, а с нея и зимните народно-обредни обичаи. Скоро започват и зимните коледни пости (14 ноември). Народната поговорка гласи: „Георги лято носи, Димитър – зима”. Народното съзнание наследява от древното езичество типично фолклорното си мислене и редица обредни практики. Те са толкова дълбоко вкоренени в духа на народа, че църквата е принудена да гради устоите на новата вяра върху езически основи, фолклорна образност и съзнание. Фолклорният човек е човек на празника, а зимата е сезонът на многото празници след тежката работа през лятото.
Според легендите св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на св. Георги. Ето колко интересна връзка между двамата светци прави народният човек – единият носи зима, другият – лято, следователно те са братя и основни отправни точки във фолклорния кръговрат. Св. Димитър трябва да бъде омилостивен, за да закриля реколтата и да осигури плодородие. Той язди червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки. Неслучайно хората казват, че „дойде ли Димитровден, идва и снегът”. Затова на този ден стопаните подреждат и приготвят първите дърва за огрев.
От днес започва и подготовката за т.нар. „миши празници”, които предстоят в този предколеден период (те варират в календара). Както и на някои други празници, и днес жените не бива да захващат никаква работа – нито да шият, нито да тъкат, нито да премитат и шътат. В противен случай мишките могат да се разсърдят и да изгризат всичко, изработено с много труд през годината. Мъжете трябва да замажат с кал хамбара, праговете на къщата, ъглите и кошовете, вярвайки, че така замазват очите на мишките.
Димитровден се характеризира и с обредното полазване – гадаене по първи гост. Днес трябва да се канят гости, всички да се събират и веселят. Хората вярват, че който първо влезе в къщата днес – т.нар. „полазник”, такава ще е цялата година. Ако той е богат, здрав, хубав човек, такъв ще е и сезонът за къщата и за семейството.
Трапезата на този ден е специална и включва петел или кокошка (съответно за именника и именницата), курбан, гювеч, гозба с пилешко месо, питка, варена царевица, както и десерти с ябълки и тиква – защото сега те с ав изобилие във всеки дом. Например ябълкова пита, тиквеник, щрудел, печена тиква и т.н. Пият се червено вино и ракия.
На този ден имен ден празнуват: Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана, Мита
