Заплата не по-ниска от 1 143 лева месечно трябва да получава всеки от работещите родители в едно четиричленно домакинство, за да се осигури покриването на необходимите средства за издръжка на живота. Това показват разчетите на ИССИ при КНСБ за потребителските цени и издръжката на живот през юни.
Сметките показват, че издръжката на живота към средата на тази година за четиричленно домакинство е 2 287 лева. Средно на 1 лице от домакинството издръжката на живота достига 571,67 лв.
От началото на годината се отчитат темпове на нарастване на издръжката на живота и регистрира повишаване с 2.7% спрямо същия период на миналата година, но на тримесечна база нивата се задържат. Разходите за храна и битови сметки играят главна роля в динамиката на издръжката на живот през изминалия период. Според наблюдението на КНСБ цените на хранителните продукти са нараснали с 4.2% спрямо юни миналата година. Заради новите цени на тока, парното и водата от 1 април, разходите за поддръжка и сметки за дома са се увеличили с 4%.
В същото време ръстът на доходите, особено при ниско доходните групи не може да компенсира нарастването на издръжката на живот, а неравенството между богати и бедни българи се задълбочава, показва изследването. Съотношението между размерът на дохода от работна заплата на 20%-те процента най-бедни и 20% най-богати, нараства до 9.6 пъти през 2016г.. Същото съотношение през 2008 г. е било 7.4 пъти. Това значи само едно: „произведеното в България не се заплаща справедливо”, каза лидерът на КНСБ Пламен Димитров.
Той обърна внимание на последните данни за разпределението на домакинствата по подоходни групи на общ доход (НСИ). „Разчетите показват, че близо 78% или над 5,5 милиона българи живеят със средства под необходимите за нормалната издръжка на живот. Устойчиво се запазва високия дял на бедните лица. Тази констатация се потвърждава и от последните изследвания на SILC на Евростат (2016 г.), според които, 40.4% от населението у нас е изложено на „риск от бедност и социално изключване“. 31.9% от населението живее в тежки материални лишения (като се ограничава с 4 от възможни 9 показателя), изтъкна президентът на най-големия български синдикат.
Той уточни, че през изминалите месеци за пръв път се отчита по-висок размер на средната работна заплата в частния сектор, отколкото в обществения. „През първите три месеца размерът й в частния сектор достига 1006 лева, с ръст от 9,7%, а в обществения сектор, СРЗ е 1004 лв., което е ръст със 7.3%. „Ако се изключи София (столица) от статистическите райони на наблюдението, средната месечна заплата спада до 827 лв. или по-малко с 179 лв. от средния размер обща за страната (1006 лв.) . В този случай, темп на нарастване е от 7.5% и значително изостава от общия за страната (9.1%)”, поясни на свой ред Виолета Иванова, експерт от ИССИ.
С по-нисък темп на нарастване, спрямо средния за страната, се движат заплатите в областите Видин, Ловеч, Монтана, Добрич, Хасково, Кърджали.
източник: www.knsb-bg.org
