142 години от подписването на Санстефанския мирен договор и освобождението на България

3 март се празнува като Ден на Освобождението още от 1888 г. насам. Той обаче става официален празник чак през 1988 г., за национален е признат през 1990 г.

За първи освободен град се смята Свищов.

На тази дата (19 февруари стар стил) през 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор.

Този договор слага край на Руско-турската освободителна война, започнала през 1877 г. Тя е непосредствено предшествана от Априлското въстание, което избухва през 1876 г. Жестокото му потушаване от страна на турските власти предизвиква дълбок отзвук и в останалата част на Европа. За България изведнъж се заговаря из целия континент , а известни личности като Уилям Гладстоун и Виктор Юго публично се възмущават от безчинствата на Империята. В Русия обществото също е в течение на случващото се у нас и подкрепя българската кауза. Великите писатели Иван Тургенев, Лев Толстой, Фьодор Достоевски се обявяват на страната на България.

Санстефанският мирен договор е от типа на т.нар. прелиминарни договори, т.е. той е предварителен и подлежи на обсъждане и одобрение от Великите сили. Според него освободена България е автономно, но зависимо от Империята трибутарно (плащащо данък) и васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км. Пълномощници от руска страна са граф Н.П.Игнатиев и А.И.Нелидов, а от турска страна – Савфет паша и Садулах бей. Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в). Тогавашното население на нашата страна наброява около над 4,5 млн. души.

Против този договор се обявяват Англия и Австро-Унгария. Именно поради тяхното несъгласие той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 г. Той се приема по време на т.нар. Берлински конгрес. България се оказва разделена на Княжество България (Северна българия и Софийско) и Източна Румелия (земите между Стара планина и Родопите). Княжество България се управлява от княз. Той е избиран от народа, но не и без съгласието на Великите сили и Османската империя. Автономността на тази област е до голяма степен формална. Източна Румелия се ползва със сравнително по-широка автономия. Тя се управлява от генерал-губернатор, който обаче също се избира от Империята. Двете области на страната успяват да се обединят през 1885 г., когато е постигнато Съединението на България. Българските територии Македония и областта около Одрин не преминават към земите на държавата, а остават владение на Османската империя. Северна Добруджа е дадена на Румъния.