Когато знаеш почти всички „правила“ и съвети за тръгване на детето на детска градина или ясла, когато съзнателно си наблюдавал адаптацията на около стотина деца, самият ти си насочвал много родители по този път и на всичкото отгоре ти е второ дете – е, казваш си „тук нямам право на грешки“! И „ДА“ и „НЕ“ .
Няколко важни неща и как ние с Даника (на 1 г.) ги изпълнихме.
Говорим – много, предварително и по време на адаптацията.
♦ С близки за нея символи и положителни асоциации:
„В детската градина е специално за деца като теб, като Даника! За много интересни игри, играчки, лопатки, бебета за разхождане и тн…“
„А, какво казахме за мис Гери – тя пее, играе и гушка децата! Как те гушка?“
„Виж, ето майките и татковците взимат децата!“
„Как ще си обуем обувките? А, къде ще е твоето шкафче? Хайде да си приготвим багажа!“
♦ Честно и ясно:
„Хайде сега да си кажем чао-чао и отиваш да играе, нали?“
„Хапваш (спинкаш) и аз идвам да те взема.“
„Ооо, ама в детската градина е СПЕЦИАЛНО за деца! Мама ще чака и ще те вземе!“
♦От мястото на събитието – прекарваме време около детската градина. Гледаме децата, родителите, учителите. Обяснявам по достъпен за нея начин.
Опитвам да не прегрявам себе си и нея в мислене за тръгване на детска градина. Въпреки, че е голямо събитие в живота ни, все пак е нещо напълно естествено и нормално за доброто на детето. Това е и посланието, което се старая да предам на нашето момиче. Не мога да предвидя всичко (а съм от тези, които много искат … по принцип).
– Не сме избирали и купували никакви специални дрехи, пижами и пантофи. Даника тръгна на градина с пантофите от вкъщи и раничката на батко си, с която беше играла у дома. Първият път дори забравих да взема резервни дрехи. Исках всичко да върви леко и естествено, като най-нормалното нещо, което може да й се случи.
Старая се да съм спокойна с мисълта, че утре може и да е със сопол и да си постоим вкъщи известно време. А, може и да не е J Благодарна съм за всеки хубав ден, но съм и наясно, че особено през първата година на детска градина, всички деца изграждат имунитет, боледувайки повече или по-малко.
– Знам за себе си, че всеки родител иска детето му да е здраво и щастливо. С тази нагласа я водя всеки ден и общувам с другите родители и екипа на градината.
Напредваме заедно стъпка по стъпка. Първо и най-важно е да свикне и да е спокойна. След това ще работим с учителите за гърнето, самостоятелното хранене и т.н. Също, след като и двете се успокоим, смятам да проследя по-подробно какво и как учи нейната група, какво са творили, с какво да се занимаваме вкъщи, за да вървим в една посока.
Важното в случая е последователността и реалистичните очаквания. Да дам време на нея самата и на себе си.
Наблюдавам я, опитвам да доловя нови движения, танци .. думо-подобни … Знам, че ще виждам промени – някои ще ми харесат много, други – ще ме изненадат, но важното е да не очаквам всичко тук, сега и веднага да бъде по най-добрия начин или пък да се „втелясвам“ в страшни мисли. Стремя се към умереност, за да улесня самата нея в целия нов процес.
Старая се да й давам свобода. Да знае, че съм винаги там за нея, но и да няма нужда от постоянно физическо присъствие или контакт, за да е щастлива и сигурна в себе си. Изобщо, това да науча децата си да са емоционално самостоятелни считам като един от най-важните уроци, които мога да им дам. Казвам това от позицията на родител на бебе и на ученик, и на наблюдаващ много други деца и родителски модели.
Уча се да се доверявам. Разбира се, всеки родител в този момент поверява най-скъпото си в ръцете на учители и възпитатели. Наистина е трудно да приемем, че и някой друг може да даде много на детето ни освен нас, да се погрижи за него, да знае от какво има нужда, та дори да го обича.
Преди всичко искам да отворя света за нея, а тя да го изследва. А, за това, освен мен, на помощ идва голям екип от педагози и учители по душа.
Е, може би не ви обясних точно „Как да подготвим детето за тръгване на ясла?“, но пък „Как да подготвим родителите за тръгване на ясла?“ е едно добро начало на целия голям и нов период от живота на детето и семейството. Успех!
P.s. Втори ден, спокойна е, спи следобед … Стискайте ни палци!
Автор: Аглика Николаева, майка на Даника и собственик на „Вълшебното борче“
