Нараняванията и ударите в областта на главата в детската възраст са често срещани. Независимо, че те в повечето случаи не са натоварени със сериозни последствия, всеки родител трябва да знае основните симптоми и правила, които да следва при подобна случка, за да знае какво да предприеме още в самото начало, независимо от възрастта на детето и да може да даде нужната информация на доктора в спешното отделение.
Има две възрастови групи с най-голям риск за сериозни наранявания в областта на главата. Това са децата от 0 до 4 годишна възраст и тийнейджърите между 15 и 19 години. В тези възрастови групи най-често се срещат черепно-мозъчните травми. Това е така, защото при децата от първата група мускулите на врата все още не са достатъчно заякнали и липсата на добра координация води до чести падания и липса на контрол в движенията. При големите, травмите най-често са вследствие на физическа активност, която не отговоря на физическата им подготовка. Причини за травми крият и тийнейджърските увлечения по сноуборд, скейтборд, алпинизъм и други екстремни спортове, както и управлението на велосипеди, скутери и мотоциклети без предпазни средства.
Какво трябва да знаем?
1. Сътресението на мозъка е сериозна мозъчна травма, която изисква лекарска намеса, бързо и адекватно лечение и покой. То не бива да се пренебрегва във никакъв случай и е редно дете, което е диагностицирано с мозъчно сътресение да се наблюдава непрекъснато за късни прояви и усложнения.
2. Родителите трябва да имат предвид, че мозъчните сътресения имат различна симптоматика. Симптомите могат да са нетипични и напълно различни във всеки конкретен случай. Според възрастта си, децата реагират по различен начин при мозъчно сътресение.
Основните симптоми са: главоболие, виене на свят, гадене, дезориентираност. При деца под 2-годишна възраст може да се прояви прекалена раздразнителност и безспокойство или необичайна сънливост.
3. Всяко дете, което е претърпяло инцидент, свързан с удар или нараняване в областта на главата, трябва да бъде незабавно прегледано от лекар, независимо от степента на нараняването. Първата грижа е родителите да се свържат с личния лекар на детето, а при необходимост да се потърси спешна реанимационна помощ в специализирано лечебно заведение. Колкото по-малко е детето, толкова по-настоятелни трябва да са родителите по отношение на необходимостта от бърза и адекватна помощ. Дори обикновената на пръв поглед цицина, е редно да се види от лекар, особено ако детето споделя, че изпитва главоболие и световъртеж. Ако започне за повръща или загуби съзнание не бива да се губи време, а веднага трябва да се отиде в спешното отделение. По-добре е да се направи едно излишно изследване, отколкото да се изчаква, защото ако травмата е сериозна, може да доведе до необратими последствия.
4. Ако след падането и нараняването са изминали повече от 5 часа, а детето не проявява гореспоменатите симптоми, може да се приеме, че състоянието му не изисква специални грижи, а вероятността да става дума за мозъчен кръвоизлив, мозъчен оток или фрактура на черепа отпадат право пропорционално на изтеклото време. При наличие на силно главоболие и повръщане обаче, в никакъв случай не бива да се отлага отиването в спешното отделение.
5. Деца с мозъчно сътресение може да спят продължително или непробудно. Медиците съветват при такива случаи те периодично да бъдат разбуждани и да се комуникира с тях, с цел да се установи тяхната адекватност и добра жизненост.
6. Мозъчните сътресения не предизвикват дългосрочни поражения на нервната система и мозъка. В повечето случаи децата се възстановяват напълно и без никакви последици.
7. Детето, което е претърпяло инцидент с нараняване в областта на главата в никакъв случай не бива да бъде оставено да играе, тича или скача. Веднага трябва да бъде поставено в състояние на покой, тъй като ударът може да е бил лек, но ако детето продължи да се движи, състоянието му може да се влоши.
8. Ако детето тренира някакъв спорт и претърпи травма на главата по време на игра, родителите не бива да се доверяват на треньора, той не е лекар. Нужно е детето да бъде прегледано от лекар и задължително отстранено от тренировка или игра.
9. Когато детето си удари главата е нужно възрастните около него да знаят какви въпроси да му задават. Колкото по-голямо е детето, толкова по-голяма е възможността то да се опита да прикрие някой от симптомите с цел да продължи заниманието си. Въпросът „Добре ли си?“ изобщо не е достатъчен. Въпросите трябва да са свързани с основните симптоми, характерни за мозъчно сътресение.
10. Мозъчното сътресение и свързаните с него неразположения отшумяват за период от 2 до 3 седмици.
11. През това време децата трябва да бъдат подкрепяни от родители, учители, съученици и треньори, за да не изпаднат в депресия от факта, че не спортуват и не играят с връстниците си както преди. Тези взаимоотношения са от изключителна важност за бързото физическо и психическо възстановяване на пострадалото дете.
По материали от: www.parenting.com
