На първи април се празнува Денят на шегата. У нас той е известен като Ден на хумора, сатирата и забавата.
Макар да не е официален празник, този ден си е спечелил широка популярност и се празнува като ден, в който много хора се шегуват и разказват забавни истории, вицове и небивалици на своите приятели, в семейството, на учители, съседи и колеги.
Празникът е международен, а в България е свързан с различни суеверия, като най-популярното е, че за да имате късмет в живота, трябва да излъжете поне веднъж някого и поне веднъж някой да излъже вас, но само до обяд.
Първи април е обявен за Международен ден на хумора и шегата през 1970 г. от Международната организация за радиоразпръскване.
В различните страни по света Денят на шегата има свой специфичен национален колорит. В историята битуват много версии за произхода на този празник. Една от тях е, че денят на шегата води началото си от Франция и по-точно е свързан със смяната на Юлианския с Григорианския календар. Кралят издал закон, с който въвел датата 1 април за начало на календарната година вместо 1 януари. Френските поданици се възпротивили на тази идея и в знак на протест на следващата година изпратили новогодишни картички на 1 април. Законът не влязъл в сила, но изпращането на картички, свързано с тази дата продължило. През следващите години французите продължили да измислят различни шеги, които се правели на първи април.
Друга версия свързва първи април с Англия. Според нея през 1860 г няколко стотици английски джентълмени получили покани да отидат на „ежегодната тържествена церемония по измиването на белите лъвове“, която трябвало да се състои в Тауър от 11:00 часа на 1-ви април. Англичаните не се усъмнили в странната церемония и завели и съпругите си на посоченото място. На място осъзнали, че са жертва на шега, за която мнозина говорили години наред, а след близо 40 години 1-ви април бил наречен Денят на глупците. Онези, които се хванат на въдицата, посрещали със смях и викове: „Априлски глупак!“.
Трета версия свързва историята за Деня на шегата с римски празник, в чест на възкръсването на бог Атис. За римляните това било празник на радостта и на него хората имали пълна свобода да говорят и да правят каквото си поискат.
Иранците пък си правят шеги на 13-тия ден от Персийската Нова година, който се пада на 1 или 2-ри април. Празникът се нарича „Сиздах Бедар“ или празникът на природата, който се е празнувал още през 536 г. пр.н.е. Това кара мнозина да вярват, че Денят на шегата води началото си именно от тази традиция.
В Германия и Австрия смятат 1-ви април за ден без късмет. Според преданието в този ден бил роден Юда – христовия предател. По селата не работели, не започвали нови неща, не пускали домашните животни на паша.
В Испания традицията на 1-ви април повелява да се подсолява кафето. Затова ако на този ден сте там, внимавайте да не ви почерпят със солено кафе.
В Мексико денят е превърнат във фиеста. На тази дата мексиканците не дават и не взимат нищо назаем.
В Перу можете да видите десетки хора, които се разхождат по улиците с шеговити надписи върху хартиени лепенки на гърба, които в повечето случаи са попаднали там, без знанието на приносителя им.
Според фламандският обичай на 1-ви април децата заключват своите родители в някоя стая у дома и ги пускат едва когато изтръгнат от тях обещание, че ще получат лакомства и бонбони.
В Шотландия 1-ви април е ден на кукувицата, тъй като там птицата е символ на глупостта.
Още от най-стари времена по българските земи народните названия на целия месец са свързани със стилистиката на 1-ви април и с „лъжовността“ на климата, т.е. с непостоянния му пролетен характер.
В някои краища на България месец април се наречи „Лъжитрав“ – т.е. лъже тревата да се покаже, а после я поразява в някоя студена априлска нощ. Саробългарската дума „лъжуняк“ доказва, че и прадедите ни са считали месеца за лъжовен.
На 1-ви април невинната лъжа е простена, можем да се шегуваме за чужда сметка, да изпратим някой за „зелен хайвер“ и да се позабавляваме с друг, изпълнени с най-добри намерения.
