Детските мозъци са идеалната почва, в която рекламите посяват своите ежедневни послания и където могат да прораснат в буйни растения.
Децата с удоволствие гледат реклами за бебешки пелени, играчки, храни, лакомства и други подобни. Те гледат кратките рекламни клипчета с по-голямо внимание и заинтересованост, отколкото специалните детски телевизионни предавания, които са създадени единствено за тях. Оказва се, че това е така, защото рекламите са точно това, което децата имат нужда да виждат в развлекателните програми.
На практика рекламният клип е кратка форма на развлечение, което напълно задоволява интереса и привлича вниманието на децата на възраст 2-3 години. Обикновено това са 30-40 секунди, наситени с бързо сменящи се картинки, мигащи светлини, агресивни звуци и много цветове. Освен това в рекламите много често участват бебета и деца, което е още една причина децата да ги наблюдават с интерес.
В настоящият момент рекламните агенции влагат около 17 милиарда долара годишно в реклами, насочени пряко или косвено към децата, в сравнение с 1983 година, когато сумата е била едва 100 милиона долара.
Децата на възраст между 2 и 11 години виждат повече от 25 000 реклами годишно по телевизията. На тази база, проучванията сочат, че въпреки усилията да се правят реклами, които да са целенасочено адресирани към детската аудитория, малките деца не осъзнават разликата между реклами, насочени към самите тях и всички други реклами. На практика децата до 8-годишна възраст трудно могат да осъзнаят смисъла и намеренията, вложени в рекламите, според заключенията на специалистите.
Това, оказва се, е добре за рекламните агенции, защото децата първосигнално се поддават на внушенията и започват да искат от родителите си да купуват рекламираните стоки, които са видели в определени реклами.
Разбира се, когато става дума за реклама, етиката отстъпва, особено, когато се цели масово потребителско отношение, базиращо се на развлечение. Въпреки това, повечето специалисти по темата съветват родителите да упражняват контрол върху онова, което децата им гледат и да се опитват да филтрират, доколкото това е възможно, информацията, която залива децата им.
Естествено всеки родител би искал детето му да е щастливо и да не му липсва нищо, затова е и толкова трудно да се налагат забрани от каквото и да било естество, но именно в ръцете на родителите са модераторските права, с които са се оформи отношението на децата към света.
Практиката показва, че повечето родители не възприемат рекламите за нещо лошо. Някои дори твърдят, че те не само не са вредни, но са и от полза за развитието на детското въображение, тъй като то изисква отношение към нещо, което някой друг е създал. Когато детето вижда реклама на играчка, която иска да притежава, на храна, която иска да вкуси, се осъществява пряка връзка с реалния живот. Децата без затруднение могат да видят себе си във вече реализираните сценарии, които виждат. Лошото идва тогава, когато децата се вживеят в рекламите дотолкова, че станат фенове на рекламираните продукти, а родителите отговарят на детските желания и така се създава обратната връзка с производителите на съответния продукт. Този процес е трудно контролируем до осмата година. Едва след тази възраст децата имат шансове да осъзнаят за какво в действителност става дума, както и че, в рекламите участват актьори, чиято задача е да представи даден продукт в идеална светлина.
Ако родителите успеят да ограничат достъпа на децата си до реклами, те биха могли да избегнат всички негативи, свързани с прекаленото рекламно облъчване и успешно да се противопоставят на купуването на стоки, от които детето ви няма нужда, но иска с цената на всичко, защото рекламното клипче се е загнездило в съзнанието му и го кара да мисли за него постоянно.
Децата не е нужно да получават всичко и на всяка цена и колкото по-рано осъзнаят това, толкова по-реално ще гледат на света, когато пораснат.
