Златното дете и Черната овца

Имате ли фаворит сред собствените си деца?

Почти сигурно е, че твърде малко родители биха си признали открито, че едно от децата в семейството е техен любимец. Поне не гласно, освен ако не търсят открит конфликт. Но колкото и да се опитваме да твърдим, че ценим децата си еднакво, някъде дълбоко в нас тлее съмнението, че това не е точно така. Защото, съгласете се, винаги едното дете е „Златното“, а другото е „Черната овца“. Макар че, нормално е и друго – с течение на годините те да си сменят ролите.

Ако сте родители на повече от едно дете, със сигурност вече сте си задавали въпроса: „Какво ли ще кажат децата ни когато пораснат за детството си?“

Невъзможно е да предвидим какви ще бъдат последиците за психиката на децата, ако те растат с усещането, че другият – братът или сестрата, е любимецът в семейството, фаворитът във всяко начинание, сигурният победител.

Родителите често фаворизират едно от децата без да осъзнават. Важно е обаче възторгът от любимеца да е контролиран, защото по този начин можем да нараним сериозно чувствата на другото дете.

Ето няколко признака, които ще отговорят на въпроса, имате ли си фаворит сред своите собствени деца.

–          По-малкото дете се развива с доста по-бързи темпове в сравнение с темповете, с които се е развивало първородното. Причина за това е, че малкото получава много повече внимание и грижи, най-малкото, защото около него има повече хора.Това може да има негативно влияние върху развитието на по-голямото дете и то да започне да ревнува. Това е често срещано явление и обикновено е свързано с фаворизирането на по-малките деца в семейството.
–          Усещате, че сте по-спокойни, когато сте с „любимото“ дете. Усмихвате се повече, забавлявате се чудесно заедно, не се чувствате притеснени. Детето също е спокойно, уравновесено и щастливо.
–          Изразните средства, които използвате, когато обсъждате с приятели и близки фаворита си, се променят. Те съдържат много повече суперлативи, положителни оценки и умалителни. Вие обяснявате въодушевено и възторжено колко положителни качество има детето ви, как добре се справя с всичко, с което се захване и т.н.
–          Започвате да „мерите“ децата си с „различен аршин“ и очакванията ви, свързани с тях са неравнопоставени. Интересно е, че по-ниските очаквания са знак за фаворизиране. Нефаворизираното дете бива товарено с далеч по-сериозни очаквания и високи изисквания  по отношение на поведение, представяне в училище или участие в домакинските задължения.
–          Чувствате се неудобно, виновно и дори гузно ако някой ви намекне, че фаворизирате едно от децата си и се опитвате да отречете очевидната истина или избягвате изобщо темата. Ако пренебрегнатото дете е достатъчно голямо, за да ви обвини открито в подобно отношение, категорично отричате.

Според д-р Елън Либи, психотерапевт, за повечето родители е нормално да имат любимо дете. Според нея фаворизирането няма нищо общо с обичта към децата. “Децата не са еднакви и е невъзможно те да се третират по един и същия начин“, казва тя.

Нещо повече, фаворизирането често има променлив характер, в даден момент от живота на семейството един родител може да фаворизира едно от децата си, но в друг момент любимец изведнъж да стане онзи, който до вчера е бил „черна овца“. Тези етапи са свързани с възрастовите промени у децата – любимецът на мама и татко може да се промъква нощем тихичко в топлото им легло, но когато се превърне в непокорен тинейджър да изпадне от първото място на почетната стълбичка, но вероятно ще си върне славата на първенец като прилежен и трудолюбив студен.

Трябва да се отбележи, че фаворизирането е неизбежно, но то има редица негативни последици за развитието на личността. Най-уязвимо е самочувствието на подрастващите – облагодетелстване на любимеца и обезкуражаване на пренебрегнатия.

Децата са много чувствителни към емоционалните състояния на родителите си и изключително лесно, но и точно могат да почувстват и най-незабележимите нюанси в настроението и отношението им към тях. Често те напълно инстинктивно усещат, кой е любимецът. Ако родителите са непредпазливи и проявяват предпочитанията си явно, фаворизирането на едно от децата може да комплексира и да подкопае доверието на другото дете в авторитета на родителите, да предизвика недоверие в отношенията в семейството и да се превърне в причина да се нарушат баланса и откровеността между родители и деца.