Животът е по-силен от всичко, което искаме да разкажем
Семейство Йосифови имат пет деца. Мечтаели за седем, но и с пет са щастливи. Всеки ден пеят, танцуват и рисуват заедно.
Семейство Спасови винаги се гледат, когато разговарят, защото от всички само малката Рози може да чува. „Семейството е най-ценното“, казват те. „Споделянето, разговорите, подкрепата“.
„Мама и тате непрекъснато се целуват“, казва малката Дани. Зара и Иво Паскелеви осиновяват нея и братчето й Валентин преди около година. През 2018г. те празнуваха три рождени дни – на Дани, на Вальо и Щъркелов ден – Празникът на семейството.
„Децата са най-важното нещо“, казва 85-годишната баба Дека, „защото все има некой да мине, да ти разкаже нещо… Най-важното в семейството е да не се сърдиш дълго, а да мислиш напред, за хубавото, не да въртиш лошото.” Всяка Коледа баба Дека събира на трапезата си близо 30 човека – деца, внуци, правнуци, други роднини – и не мисли да се ограничава с тази бройка. Щом има любов, „винаги има място за още едно дете на масата.“
И в семейството на слънчевата Яница, която е със синдром на Даун и вижда света по свой начин, знаят, че обичта, търпението и вниманието са най-важни. И че щом са заедно, всичко ще бъде наред.
Всички тези хора са реални, а не измислени. Те са част от от кампанията на „Верея“ – „За повече здрави семейства“ – показваща истинските истории на хора, които заедно преодоляват предизвикателства и остават в хармония със себе си.
За тях разказват Георги Богданов и Борис Мисирков – режисьори, фотографи, кинооператори, продуценти, съоснователи на продуцентската компания „Агитпроп“, която неотдавна беше удостоена със „Златна мечка“ за филма „Не ме докосвай“. Какво е привлякло двамата документалисти към проекта „За повече здрави семейства“, как са намерили историите, има ли тайна рецепта за семейно щастие и кога българската публика ще може да види наградения им филм?
Как намирате историите, които заснемете?
Търсим семейства, които се различават по нещо, но са еднакво здрави: живеят заедно и се обичат, без значение кой с какво се бори – нестандартно дете или много деца, които трябва да възпитават и отглеждат.
Майката на Яница, момиченцето със Синдрома на Даун, един ден ни каза, че я записва в обикновено училище, а не в такова за деца „със специални потребности“. Заснехме първия учебен ден по собствена инициатива – дори още преди да знаем, че историята им ще стане първия клип от кампанията.
Преди да изберем семейството на Зара и Иво, обсъждахме още едно семейство, също с осиновено дете. Дълго се чудехме. Накрая си казахме: „Е, добре, две е повече от едно!“. Имахме предвид, че първото семейство има две осиновени деца, а второто – едно. Това беше шега, разбира се, но истината е, че окончателният избор е труден. Всяко решение минава през много дискусии. То е резултат от общи кастинг усилия, в които участва рекламната агенция, „Верея“, ние и наши приятели. Първият етап е да намерим интересно семейство, вторият – да разберем дали то би се съгласило да участва в кампанията, и чак след това – да го заснемем.
Най-хубавото е, че представяме всяко семейство сякаш го виждаме на първа среща. После, случайно някой казва: „А пък ние с брат ми имаме три рождени дни!“. Почваме да разпитваме и разбираме, че третият рожден ден е този, в който осиновителите са завели децата вкъщи. Празник на семейството (“Щъркелов ден” се наричал).
Повлия ли ви някоя от историите в личен план?
Срещите със семействата ни карат да се замислим ние как бихме устояли на подобни трудности. Доста деца със синдром на Даун например биват изоставени от бащите си. Или родителите заедно решават да дадат детето за осиновяване. Това е покъртително! Когато се сблъскваш с подобна история, си задаваш въпроса ти какво би направил. Няма да изоставиш детето, но, когато то има братя и сестри – какъв ще бъде техният живот?
Понякога се гневим на децата си. После се сещаме за семействата, с които сме се запознали в тази кампания, за техните различни деца, и си казваме: „Я по-добре да забравим всички амбиции и просто да си обичаме децата!“…Или пък многодетните семейства! Истинско приключение е да отглеждаш много деца в съвременна България. Да ги отглеждаш и обичаш.
Коя история ви беше най-трудно да заснемете?
„Най-трудна“ или „най-лесна история“ няма. Всяка е специфична. Ние изследваме, наблюдаваме, разказваме случилото се пред очите ни, без да го насилваме. Разбира се, животът е по-силен от всичко, което искаме да разкажем.
Всяко семейство е различно. А какви са вашите?
Както се казва: „Скромни, но от сърце“. Вписваме се в асортимента!
Поздравления за наградата „Златна мечка“ за филма „Не ме докосвай“. Кога българската публика ще може да го види?
Надяваме се тази есен да има прожекции у нас. „Не ме докосвай“ е филм е за интимността, за опознаването на другия, за хора, които са наранени или ощетени по рождение или заради възпитанието си. Как преодоляват това, как живеят със самите себе си (да живееш със самия себе си е най-трудното съжителство)… „Не ме докосвай“ няма да остави зрителя безразличен.
„Златната мечка“ е присъдена на 5 държави – Румъния, Германия, Чехия, България, Франция. Копродукцията дава на филма шанс за по-голяма аудитория. Ако „Не ме докосвай“ беше само български, трудно щеше да намери зрители извън България. Ако беше само румънски – също. Факт е обаче, че това е първата „Златна мечка“ за филм с българско участие.
Това интервю е част от кампанията на „Верея“ За повече здрави семейства.
Първите седем са посланик на кампанията.
709 преглеждания
