Задоволяване на биологичните нужди – част втора
виж част първа
Мускулната координация при децата се дели на латерална и дирекционна. Латералната може да се оприличи с карта на вътрешното ни пространство, чиято ос на симетрия го дели на „ляво” и „дясно”. Докато детето не си създаде тази вътрешна латерна карта, то не може да си служи добре с ръката, крака или с двете ръце и двата крака. Дирекционната координация е нещо като проекция в пространството на латерната, т.е. това е нашият усет за ляво, дясно, горе и долу, отпред и отзад. Докато латерната координация е картата на вътрешното ни пространство, дирекционната е карта на пространството извън нас.
Проблемът е, че нито едната, нито другата са вродени. Те трябва да се придобият. А това може да стане само когато сте предоставили на детето си възможност да се катери, да пълзи, да тича и да пада, да си играе с кубчета. Вътрешната и външната карта зависят от мускулните схеми и двигателните дейности, които детето е усвоило през тези предучилищни години. Периодът може да бъде наречен „знанието на мускулите”.
„Добре, но какво общо има всичко това с интелектуалната дейност като четенето например?” – може да запитате вие. Много общо има, много повече отколкото си мислят мнозинството бащи. Обърнете внимание, че единствената разлика между буквите Е и З е латерна. Веднъж разбрали това, лесно може да си обясните защо децата отначало объркват тези две букви. И ако на пет или шест години детето ви не развило добър латерален усет, то ще среща трудности при различаването на Е от З. Ако искате да научите нещо повече за значението на двигателните умения и за връзката им с интелектуалните им способности, ви препоръчвам чудесната книга на Д.Х.Радлър и Ноъл Кефал „Как играта ни помага да успеем” (“Success Through Play”, D.H.Radler, Newell Kephart), която анализира тези неща с езика на лаика. Ако предоставите обаче на детето си достатъчно възможности да участва в игри с интензивно натоварване на мускулите, не е нужно да се тревожите дали то ще успее да развие мускулната си координация.
Едно от добрите (и най-приятни) неща, които можете да направите за детето в предучилищна възраст, е да го заведете в близкия парк и да го наблюдавате, докато си играе. Самите вие, без да се чувствате задължени, можете да си поиграете с него. То може би ще ви помоли да го бутате на люлките, но може да се заиграе и само на някое от останалите съоръжения. От време на време сигурно ще ви вика: „Тати, виж какво мога да правя! Тати, виж ме!”. Ще се чувства гордо да ви покаже новите си „гимнастически” постижения. През по-голямата част от времето обаче ще е щастливо да си играе и само, стига да знае, че сте близо до него. А ако наоколо има и други деца, с които да се заиграе, то ще има още по-малка нужда от вашето внимание. Вземете със себе си книга или някое списание и използвайте това подарено време за четене и размисъл или просто се наслаждавайте на гледката.
Едно от нещата, което ми правеше впечатление, когато водех някое от трите ми деца в парка, беше колко малко на брой бяха бащите в сравнение с майките. И си мислех, че това е направо срамно. Бащите, които не извеждат децата си, изпускат изключително приятни мигове, а и чудесни възможности да задълбочат отношенията си с тях. Ако имате две или повече деца в предучилищна възраст, може да ви се прииска да ги заведете заедно в парка; в друг момент може да се окаже, че е по-добре да отидете само с едно от тях.
Разбира се, има много други възможности за изграждане на близост между бащата и детето в предучилищна възраст – при почивка на къмпинг, край морето, в плувния басейн или докато се боричкате с него в дневната. Във връзка с тази първа задача за усвояване в предучилищната възраст – задоволяването на биологичните потребности, главното, което следва да запомните, е, че трябва да предоставяте на детето колкото се може повече възможности да се изявява като здраво, жизнерадостно и темпераментно същество.
Част от книгата на Alfie Kohn
Unconditional Parenting
Moving from Rewards and Punishments to Love and Reason
http://www.alfiekohn.org/index.php
989 преглеждания