Всяка седмица се повтаря едно и също. Още от понеделник започвам да си мисля за петък вечер и за това как именно тя ще е разграничителната линия между ежедневните рутинни задължения и нещо различно, което ще се случи точно в нощта срещу събота.
В размечтаното ми съзнание виждам как съпругът ми приготвя вечеря, докато аз разтребвам къщата, а децата си играят тихо и кротко край нас – заедно и без никакви драми.
Но реалността е съвсем друга! (Както при всички вас, предполагам.)
Всъщност, поръчала съм готова пица в картонена кутия и точно, когато на вратата се звъни, аз съм по средата на огромна купчина мръсни дрехи пред пералнята, а децата търчат из къщата и се държат като ужилени от щръклици, опитвайки се да демонстрират уменията си по източни бойни изкуства.
А колко хубави бяха петъчните вечери преди да се родят децата!
Двамата със съпругът ми обличахме най-новите си дрехи, отивахме където си поискаме и оставахме толкова дълго, колкото си искахме. Хапвахме, пийвахме, танцувахме…
И следващата утрин изобщо не ни плашеше!
Сега петъчните вечери са по-различни. Всъщност доста по-различни. Всичко е различно. Като се вгледам в гардероба ни – и той се е променил. Вместо красиви рокли и високи токчета, по рафтовете му преобладават тениски, дънки, а в антрето кецове. Освен това, в петък почти цялото съдържание на гардероба ни е строено за пране пред пералнята. Е, не е като да не се примиряваме с мистериозните петна по ризите ни и протърканите на чатала дънки.
Истината е, че когато една двойка вече има деца е далеч по-лесно да си остане у дома, отколкото да се опитва да излиза някъде в петък вечер. Децата трудно издържат на едно място дълго време, дори в кварталната пицария, където 100 процента е сигурно, че ще сътворят някоя бъркотия, за която дълго ще трябва да се извиняваме на персонала, а накрая пак ще стигнем до опаковане на храна за вкъщи.
Ето защо съм се примирили в петък вечер да похапваме всичко, което може да бъде доставено готово у дома. И го поръчвам без гризения, защото за всички останали вечери гледам да има нещо домашно приготвено. Заслужавам малко почивка от котлоните и фурната, нали?
Въпреки, че е петък вечер и можем да останем до късно, рядко се случва да остана будна след като децата мирясат и заспят.
Вечерите, посветени на срещи с приятели, ходенето по клубове, пийването, както и свързнаият с това съботен махмурлук също са само далечен спомен. Представете си само, ако главите ни трещят, а децата скокнат да искат закуска в седем сутринта в събота!!!
Дори петъчните семейни сбирки е трудно да планирам като хората, защото те никога не се случват, според първоначалните планове. Или децата ни ще се сбият с децата на гостите ни, или ще крещят толкова силно, че съседите ще дойдат да ни правят забележка, а накрая ще реват всички в един глас, защото не им позволяваме да играят електронни игри.
Дори една обикновена петъчна филмова вечер не мога вече да си представя, защото и тя обикновено завършва с диво скачане върху спалнята.
Винаги е пълен хаос, макар в понеделник да съм си представяла съвсем различни неща. (Също като вас!)
Но, не се оплаквам!
Това си е нашият хаос! И аз си го обичам точно такъв, не бих го заменила за нищо друго на света!
По идея от www.scarymommy.com
