Какво всъщност означава майчината прегръдка и колко е важна тя за малките деца?
Вероятно много от вас са чували репликите:
Не гушкай бебето, ако го носиш на ръце, ще го разглезиш!
Не слагай детето си да спи до теб, това не е добре, ще свикне така…
Не целувай детето си, особено ако е момченце! Не е прието!
Толкова много клишета… И толкова малко обяснения по темата.
На мен лично ми е трудно да приема всяко едно от тях. Не разбирам как за съществото, с което сме били девет месеца едно цяло, изведнъж ще стане заплаха допирът до майчината кожа и майчината целувка. Както много изследователи са установили, бебето е изключително привързано към биенето на сърцето на майката, към мириса на кожата й, към дишането й, дори към гласа й, който то се научава да разпознава още преди да се появи на бял свят.
Ако нарушим тази деветмесечна връзка, просто защото някой така ни е казал, и лишим детето от физически контакт и нежност, това едва ли ще доведе до нещо друго, освен до тревожност у новороденото.
Един от световноизвестните педиатри – д-р Уилям Сиърз, предлага подход, наречен „Привързано родителство” (Attachment Parenting). Според този подход, майките трябва да се вслушват в интуицията си, без да се осланят на общоприети норми и правила. Водещо при привързаното родителство е изграждането на силна връзка между майката и детето, тъй като практиката показва, че деца, които са отглеждани с много нежност, без да са лишавани от физически контакт, израстват като по-самостоятелни и по-щастливи личности.
При този тип родителство отглеждането се базира на отклика. Ако детето плаче, майката следва да го прегърне и успокои. Ако детето е гладно, то трябва да бъде нахранено. Според този принцип няма нищо лошо в това да сложите бебето да спи на вашата спалня и това е чудесен начин да се изгради здрава връзка между майката и новороденото.
Много жени се тревожат, че може в съня си да затиснат бебето и да го задушат. Но практиката е показала, че у всяка майка съществува неподозиран инстинкт да пази малкото си, а когато спят един до друг, това води до по-добър синхрон между техния сън.
Самата аз с изненада установих, че колкото по-близък контакт имам с детето си, толкова повече се опознаваме в първите дни след раждането. Още на втората седмица безпроблемно улавях сигналите му, разбирах кога и за какво плаче и от какво има нужда. Постоянно ми повтаряха да не слагам детето си да спи до мен, но в случаите, когато го правех, забелязах, че то спи много по-спокойно и дори започна да се буди тогава, когато аз отворех очи. Приспиването ставаше много по-лесно, когато го поставях на рамото си, пеех му и го галех по главичката.
Ето защо, скъпи майки, изборът за това колко привързаност да създадете между вас и детето ви е личен и не подлежи на ничия чужда намеса. Ако решите то да получава прегръдки и близост в изобилие, не се страхувайте от разни неписани бабини правила. Те няма как да бъдат валидни за всяко бебе по света, нито пък някой има правото да ви ги налага. Най-добрият начин да разберете дали сте поели в правилната посока, е погледът и усмивката на вашето дете. Те едва ли ще ви подведат!
