Той се занимава с реклама, уеб дизайн и фотография. Тя е историк–етнолог по образвование и „социално интелектуално шило” по призвание. През последните две години времето й е ангажирано с Национална асоциация „Подкрепа за кърмене” като доброволен консултант и администратор на ФБ страницата. Преди 8 г. към се появява Яна, която сега е ученичка в Националното училище по изкуствата, с класическа китара.
След това идва Елена – сега почти на 4. Ще я познаете – детето, което най-често казва „Мамо, имаме ли нещо шоколадово?” и „Тате, обичкам те!”. И накрая идва Тео, който е на две, вече няколко пъти е спал на палатка – за пръв път на два месеца! Той обича да тича след каките.
Предимствата
Яна: По-забавно е като сме повече.
Марто: Повече работна ръка.
Eдин мит
Деси: В случаи като нашия (две каки и след тях момче) най-често чуваме: „Три деца – таткото е „работил” за момче.”
Организирането на групата
Марто:Хаотично до съвършенство.
Деси: Бих го определила като „жонглиране”… Иначе аз съм в ролята на координатор. Освен това импровизациите са позволени – според ситуацията.
Развлеченията
Деси: Провинциални. Да се разбира като спокойни и лежерни. Често сме в парка с приятели и много деца. Иначе нашите развлечения най-често са пътуванията.
Почивката
Деси: Пет–десет минутни забежки до хамака. А когато пътуваме някъде – не бих го определила като почивка – по-скоро е разнообразие. Ангажиментите с малките (смяна на пелени, хранене, приспиване, готвене) просто се пренасят на друго място, но определено е по-весело с приятели.
Личното пространство
Яна (смее се): В тоалетната.
Марто: …В мислите ми. Веднъж в седмицата футбол с приятели, два-три пъти фитнес, по-рядко успявам да посвиря на китарата.
Деси: Почти липсва… Времето за мен е веднъж в седмицата йога, също и насаме със задачите на компютъра, когато всички спят – но това по-скоро ме ограбва, отколкото да ми носи ползи.
Най-забавната част
Марто: Смешките на децата.
Деси:Да, лягаме на спалнята и си пускаме филма: „Деца” – винаги имат какво да покажат.
Най-трудната
Марто: Когато децата са болни.
Деси: Когато ме дърпат на три страни и всеки има нужда от внимание.
Повече или по-малко деца
Яна: С по-малко е по-лесно.
Елена: Повече, защото си играем.
Деси: Когато останем с едно дете сме като без дете, толкова по-лесно е. Благодарим на бабите. Но пък е по-скучно.
Какво най-често прави цялото семейство?
Яна: Излизаме заедно на разходка до тъмно.
Марто: Смеем се.
Деси: Спим заедно – във всякакви комбинации, в двете налични за това стаи. Събуждането заедно е най-хубавият момент.
Още от „Ние сме повече от мама и тате“:
