Момченцата скъсяват живота на майките си с девет месеца, става ясно от едно изследване на финландски учени. Изследването е проведено в пред-индустриална Финландия и включва жени от различни социални слоеве, живеещи при различни условия на живот. Единственото, което се повтаря при всички, била зависимостта между продължителността на живота и пола на децата им: тези, които имали момчета живели с няколко месеца по-малко от другите.
Пиша този текст като жена с вече съкратен с девет месеца живот и истината е, че съм имала моменти като майка, в които съм мислила, че може би не ми остава дълго след цялото недоспиване, тревоги и напрежение… Слава Богу, по-късно успях да компенсирам загубените 9 месеца с появата на дъщеря ми. А сега, когато вече имам пораснало и умно момче, знам няколко неща със сигурност:
Синът ми е моят най-голям учител. Да, житейските уроци и най-вече тези на родителството, се добиват по-трудно от тези в училище. Първо си разбиваш главата в стената и после откриваш пътя на истината. Но са и най-ценните, най-изстраданите и най-истинските. Аз съм майката, която съм заради моя син.
Синът ми е моята най-голяма гордост. Моето малко момче все още е ученик, а ме кара да да се подсмихвам едвам прикрито, наблюдавайки го отстрани, и да съм спокойна, че дори нито един предварително начертан връх, да не изкача, вече съм покорила, най-важният.
Синът ми спря времето. Никога преди да стана майка не съм мечтала за родителството, не съм го планирала и не съм бързала да ми се случи. Истината е, че с появата си той прогони като с вълшебна пръчка страха, който се появяваше на всеки мой рожден ден – че времето лети, а аз не съм постигнала нищо съществено. Когато станах майка, заобичах рождения си ден. И малко повече този на детето ми.
И накрая, в отговор на финландските учени и техните заключения, си мисля, че може би животът ми вече е скъсен от трудностите на майчинството, но това, което е останало от него след уроците, наречени деца, е най-добрата част, с която Господ ме е дарил.
Подобни статии:
