За авторитета и шамарите

Признавам си, че дори аз често използвам израза „малко са те били” когато си имам работа с незрели, разглезени хора, които имат чувството, че животът им е длъжен. Използвам го фигуративно, това в действителност е много неточен израз.

Никое дете не трябва да бъде бито или унижавано. Нищо хубаво не произтича от това. От друга страна аз съм твърдо ЗА авторитета на родителя във възпитанието.

Как да се постигне?
Първо, всеки трябва да бъде наясно, че бой и авторитет не просто са две различни неща – те са противоположни. До физическо насилие (особено над по-крехко същество) прибягват слабите и неуверени хора, хората които са лишени от авторитет. Насилието над деца, жени или животни е израз на дълбоки емоционални дефицити и то трябва да бъде прието като симптом, дори и като вик за помощ. Ако се чувствате неспособни да контролирате гнева си, трябва да се постараете да си помогнете, сами или чрез специалист. Хубаво е това да се случи преди да имате деца, но никога не е късно.

Какво е боят и какво е възпитанието чрез авторитет?
Както вече казах, физическото насилие е проява на емоционална слабост. Веднъж във влака се возех в едно купе с млада двойка и бебето им. Малкото момиченце, както повечето бебета беше в дистрес от пътуването и къде по-шумно къде по-леко мрънкаше. Въпреки, че детето нямаше и 6 месеца, бащата размахваше ръка около лицето му със закана, че ще го удари. Разбирате ли нелепостта на ситуацията? Едно бебе няма как да разпознае замахването и потенциалната заплаха от удар, камо ли да разбере какво му се случва ако наистина го набият. Понякога дори до 4-5 годишна възраст децата са неспособни да разберат причинно следствените връзки между това което те правят, насилието и наказанието. Колкото и умни да са децата ви, има етапи, през които те попиват информация и етапи, през които те са способни да я интерпретират, разбират и проектират върху минали, настоящи и бъдещи хипотетични събития.

Как се изгражда авторитет ако няма физически наказания?
Авторитетът на родителя е начин на поведение, който детето интерпретира на по-ранен етап от отразяването на причинно следствените връзки. Той се свързва тясно със способността на детето от много ранна бебешка възраст да идеализира възрастните, които се грижат за него. На този етап те са целият му свят и то инстинктивно знае, че без тях е беззащитно.

Една от първите думички които малкото дете учи това е думата „НЕ”. На този етап детето живее тук и сега, за него причинно следствените връзки не съществуват. Важно е да не се опитвате да коригирате минало поведение или евентуално бъдещо такова, а да се поставяте в ситуацията на детето. За да се изградят правилно представите му за причина и следствие, вашето „НЕ” трябва да бъде непоклатимо. Децата са много изобретателни и с времето ще се опитват да заобикалят правилата. Бъдете уверени в решенията си и каквито и драми да създават не им показвайте, че има шанс решението ви да се промени. Било то за закупуването на някаква играчка, сладолед, излизане или прибиране в къщи.

Важно е решенията в семейството единодушно да се спазват и всеки да позволява и забранява едни и същи неща, за да не може законът да бъде заобиколен като се отиде при друг по-благосклонен роднина.

Когато детето започне да пита „Защо?” тогава се постарайте да му обясните с каква цел съществува всяко едно от правилата в къщи и защо то е създадено за доброто на всички. Ако не можете да обясните защо едно правило съществува, помислете си дали то наистина е необходимо.
Така лека полека детето ще започне да разбита причината и следствието, ще уважава мнението ви и позицията ви на по-мъдър от него, а самата му любов към вас ще е достатъчна причина да не иска да ви натъжи или притесни.

Не казвам, че е лесно, нито че ще стане веднага но определено ще има много повече ефект в дълготраен план от боя, жестокостта, обидите и виковете, които не ви поставят на страната на мъдростта, силата и знанието, а напротив – на жестокостта, глупостта и тиранията (все неща, срещу които малки и големи с право се съпротивляват).

Силата ви се крие и в това да комуникирате правилно и навреме чувствата си. Дори когато ви е най-тежко и натоварено не таете чувствата си, отделете малко време на детето за да обясните, защо днес е особено важно да не разстройва допълнително мама и татко и колко ще се гордеете с него ако точно днес е добро дете цял ден.

Запомнете, разстроените, нестабилни и гневни родители предизвикват дистрес. Уверените, стабилни и смели родители излъчват авторитет.

автор: Мила Петкова
Източник: Gnezdoto