Във вълшебната гора: Горската детска градина

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

2
Сред игри и детска врява
лелката се появява:
– Време за обяд е вече –
хайде, Зайче, тръгвай, Мече!
Идвайте, дечица мили,
трябва да сберете сили.
Мийте със сапун ръчичките,
после грабвайте лъжичките!

Огладнели са дечицата,
шумно сърбат в столовата…
Подир вкусния обяд
трябва да поспят на хлад.
Ето вече Мечо хърка.
Спи Мишлето и не църка.
Спи Вълчанко сладък сън
спи и бръмбарчето Бръм.
Спи червената Калинка…
Само Рачето не спинка.
Щипне Зайко по ушлето
дръпне Лиско по крачето,
по креватчетата лази,
но от Ежчето се пази!

Край на обедния сън!
Госпожата чака вън.
Книжка ще чете Лисана –
приказка за Великана
и добрата горска Фея.
Много я харесват нея!
Приказката щом завърши
Мечо две сълзици бърше.
С лапички доволен плесна:
– Ех, че беше интересна!
Искам като пораста,
сам да си я прочета!
– Има време! – Лиса рече.
– Малко си ми още, Мече!
Буквите сега не знаеш –
тичай да се наиграеш!

Хуква Мечо и се смее –
гледа люлката къде е…
Люш – надясно, люш – наляво!
Ще се налюлее здраво.
А денят е пълен с блясък!
Там градят дворец от пясък.
Тук под клонче разцъфтяло
пеят “Зайченцето бяло”.
Други, стиснали ръце,
тропкат весело хорце…
Под червената калина
пее детскана градина.
С дъх на здравец и тинтява,
цялата гора запява.
Тихо вечерта настава…

край

Първите седем

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Pages: 1 2

37,114 преглеждания

Comments are closed.