Втора възрастова криза – кризата на първокласника

Детето вече е преминало през предучилищната възраст. То е развило своята социална компетентност, станало е самостоятелно (но все още се нуждае от подпомагане, контрол и присъствие на възрастен в различни житейски ситуации). Дейностите, които извършва стимулират активното му внимание, емоциите му са по-устойчиви. Детето е осъзнало своя пол. То използва съзнателно речта, и разказва минали събития или чути/прочетени истории. Става все по-любознателно. Фантазиите и страховете му са по-мащабни. Вече се е отделило от майка си и общува с други възрастни и с деца. Действията му са не така импулсивни. Започва неговото обучение в училище. Детето се сблъсква с нови изисквания, правила и норми.

Какво се случва?

До този момент то се е ориентирало в семейните норми, разширени при повечето деца с тези от детската градина. С тръгването в първи клас, освен новите правила и изисквания, се появява и авторитета на учителя. „Ученето е не просто занимаване с нещо ново и различно, но постижение, въз основа на което има оценка от учител и родител, има и съревнование, провокирано от словесния коментар на възрастните” [стр.97, „Психология на детското развитие”, проф. Ив. Бончева].

Първокласникът има потребност да контактува с всички деца, да получи обичта на възрастния (учителя) и се бунтува, когато е изместен от друго дете. Иска всички деца да го харесват, да са му приятели, неговите желания да се изпълняват и да не се съобразява с желанията на другите. Той преживява своя вътрешен конфликт. В тази възраст намесата на възрастния е ограничена и детето е поставено в ситуация да се справи относително само.

Това е и психологическата задача на Втората възрастова криза: „Потребността на детето да намери своето място сред връстниците и да се научи да разрешава самостоятелно (без намесата на възрастен) конфликтите с тях.”

Възможно е детето да реагира агресивно или автоагресивно, да повтори усвоените модели от Първата възрастова криза и да регресира, но и да успее да видоизмени своята реакция и поведение, повлияно от връстниците, учителя и др. и да потърси сътрудничество и подпомагане.

Как да се справим?

Да разговаряме с детето за породилите се в него агресивни чувства. Добре е да говорим с детето тогава, когато то е в състояние да ни слуша, да сме спокойни (децата чуват преди всичко тонът, с който им се говори и блокират голяма част от думите, когато им се караме), да използваме достъпни за възрастта му думи.
Да му дадем модел за справяне като разиграем различни ситуации и да му покажем печелившо поведение без влизане в конфликт. Децата са наблюдателни и личният пример, който родителите даваме е от голямо значение за това как ще се справят занапред.
Да му даваме малки задачи, свързани с ежедневните дейности у дома и в социалната среда, които детето само да изпълни, за да се почувства полезно и самостоятелно.
Заедно да разгледаме правилата в новата социална среда (клас) и да обсъдим тяхното спазване и различни стратегии за безконфликтно общуване в училище.
Да се интересуваме от новите му приятели.
Да изслушваме детето.
Да му разкажем какви сме били ние като първокласници (много добре въздействат на децата снимки от ученическите години на родителите, подкрепени със съответните разкази за тях).
Да запишем детето на спорт или извънкласно занимание, което му харесва.
Да общуваме с него по обичаните от семейството начини, за да не се губи така необходимия за емоционалното, а и за социалното израстване на нашия първокласник, контакт дете-родител.
Да му кажем, че винаги може да разчита на нашата помощ, когато има нужда и то да е наясно, че има подкрепата на значимите възрастни в неговия свят.
Да подходим с търпение, спокойствие и обич.

„Изходът от кризата настъпва едва тогава, когато нейната психологическата задача е изпълнена” и детето е намерило своето място сред своите съученици, разбрало е как да се справя с конфликтите само. То се е научило на това с активната намеса на възпитателите – учители, родители. Сега детето вече е готово умствено и емоционално да се включи в учебния процес. И да достигне след няколко години периода на най-бурното си развитие, до следващия скок в израстването и до следващата Трета възрастова криза – пубертетът.

Ангелина Костова – психолог във Фондация Карин Дом, обучаващ се в Майсторска програма по Позитивна Психотерапия