Вслушвайте се в думите на децата си, те никога няма да ви подведат

Интервю с Наталия Хитрина, управител на руски ресторант Арбат в София.

П7: Каква е причината да изберете да живеете и работите в България?

НХ: Аз живея тук вече 20 години, причини имаше много, повече от половината са в миналото. Но в моя живот така се случи, тук е моят дом, тук се чувствам като в Родината си.

П7: Българите харесват ли руската кухня?

НХ: Има хора, които помнят особеностите на руската кухня, от времената когато са учили или работили в Русия и има много хора, които се интересуват от различни по националност кухни, в това число и руска. Вълнуващ факт е, че клиенти са ни все по-млади и по-млади хора – Това ни радва. Това означава, че повече млади хора се интересуват от руската кухня, което е много приятно, а по-възрастните хора, както те самите казват, се връщат с 30 години назад.

П7: Какви са вашите малки тайни и хитрини, които използвате когато избирате ястия за менюто и за самото им приготвяне?

НХ: Водещата идея е всичко, което се включва в менюто и приготвя в кухнята да е по мой вкус. Ако в Арбат нещо не ви допадне, това означава, че моят и вашият вкус не съвпадат, но в никакъв случай, че рецептата не е добра. Всичко тук се приготвя по стари домашни рецепти. В листа са включени рецепти на моята баба, на мама и моите любими рецепти. Готвенето се случва по начин, по който на мен ми харесва, така както аз го обичам и правя у дома, така го приготвяме и тук.

П7: Коя е вашата любима рецепта от менюто на ресторанта?

НХ: Най-много обичам пелмени. Именно затова е толкова голямо и разнообразието от пелмени, което предлагаме в ресторант Арбат – 10 вида пелмени. Всички пелмени правим тук, на място в кухнята на ресторанта. Всяка хапка се прави ръчно. Пелмените са с различни плънки, но са и различни по начина на тяхното приготвяне. Има варени и пържени, има приготвени в бульон. Има и една специална рецепта, която ние наричаме „черешката на тортата“, предлагаме пелмени дори със сьомга, която не е традиционна руска рецепта.

П7: В българската кухня се използват много подправки, но в индийската се използват много повече, коя е вашата любима и традиционно руска подправка, която отличава руската кухня и я прави неповторима?

НХ: Сигурно ще се изненадате, но любимата ми подправка е копъра, по възможност пресен. Когато е сух няма същия аромат и обаяние, но за радост вече през всеки сезон може да се намери пресен копър. Копърът е не само любима моя подправка, но това е хитринката на цялата руска кухня. Традиционната руска кухня от Централна Русия, Урал, Подмосковието и дори на Изток, се отличава именно по това, че копърът присъства в много рецепти. Слагаме копър навсякъде и по много. Тук в България и в нашия ресторант не го прибавяме така както сме свикнали в Русия и както на мен би ми се искало, защото не всички обичат копър.

Това е любимата ми подправка.

П7: Казват, че любовта на мъжа минава през стомаха, кой е най-сигурният начин да се приготви една гозба, така че тя да стане неповторима? Каква е тайната да готвим добре – любов или някакво друго чувство? Какво бихте посъветвали младите домакини – на какво да обръщат най-голямо внимание когато готвят за най-близките си и обичани хора?

НХ: Винаги трябва да готвим така, както бихме готвили за самите себе си. Когато мислим за това как ние самите предпочитаме и обичаме една гозба и я приготвяме така, тя винаги ще се получи добре и вкусна. Няма как да уцелим вкуса на всеки човек, нали, затова резултатът почти винаги е гарантиран когато готвим сякаш го правим за себе си. Трябва да се проявява смелост, находчивост, въображение докато готвим. Трябва да се експериментира и да не се страхуваме да пробваме различни и нови неща. Наред с това кухнята обича импровизациите, затова всяка домакиня трябва смело да импровизира. Тогава няма как да не се получи нещо интересно и вкусно. Готвенето е удоволствие, трябва да се готви с удоволствие и радост. Когато една жена готви само по необходимост, нищо хубаво няма да излезе. Храната заслужава обич, готвенето също трябва да се случва с добри чувства и намерения, с любов.

П7: Има ли шанс хората да обърнат гръб на бързото хранене и да започнат да се хранят с удоволствие, не на бързо, на крак, само защото са гладни, а съзнателно да търсят удоволствието от храненето.

НХ: Силно се надявам, че има надежда това да се случи. Вярвам. Много често хората, които посещават нашия ресторант очакват веднага да получат поръчката си, това е навикът, придобит точно от заведенията за бързо хранене – пицарии, дюнерджийници, закусвални. Тази храна е не само опасна, ако се консумира ежедневно, но тя и доста бързо омръзва. Хората от време навреме търсят и нещо различно. Затова има надежда и за стойностната, традиционна и домашно приготвена храна.

При нас все по-често идват хора, които не само консумират храната, но и се интересуват как, по какъв начин е приготвено тяхната салата или ястие. Ние използваме традиционни и месни продукти, повечето от които са характерни и за Русия, но в повечето случаи са приготвени по различен начин и това прави руската кухня различна от българската. Много клиенти – и млади и стари, ме разпитват за рецептите. Затова вярвам, че има надежда хората да се завърнат към стойностното хранене.

П7: Допускат ли грешки родителите относно храненето на своите деца? Кои са основните, според вас?

НХ: Аз също съм майка и макар моето дете вече да е голямо, освен това първата ми специалност е педагогическа и съм работила много с деца, изучавала съм тяхната психика и поведение, а също и особеностите на детската диета и искам да ви кажа, че българските родители, и не само те, допускат много грешки при храненето на своите деца. От съвсем ранна възраст децата трябва да бъдат учени да обичат храната и да й се наслаждават. Ние сме това, с което се храним. Разнообразната и богата на витамини и минерали храна е от особена важност, тя е необходима за правилното развитие на децата. Те трябва да получават различни продукти, по възможност пресни и в сурово състояние.

Често, за съжаление виждам как децата сядат на масата с нагласата да поръчат само пържени картофи и скара, в най-добрият случай са склонни да опитат някоя супа. За това основна вина носят родителите, защото първо с децата родителите трябва да разговарят като с равни и трябва да обсъждат това, което се случва – от пазаруването, от избора на продукти до приготвянето им и сервирането им на масата. Прекрасно би било когато една майка готви, тя да има смелостта да се доверява на детето си – на неговия вкус, предпочитания и помощ. Колкото по-малки ги приобщим към това, толкова по-сигурно е, че те ще изградят правилно отношение към храната и храненето като възрастни.

За съжаление липсата на време, често ни кара да пренебрегваме тази готовност у децата, а трябва да се възползваме от нея. Дайте на детето да измие зеленчуците, обсъдете качествата на тези зеленчуци, колко са красиви, цветни, пресни. Покажете на детето как правилно да ги измие, как да ги нареже, с какво да ги подправим и гарнираме. Направете заедно салатата, говорете си с какво се съчетават определени зеленчуци, разпитвайте детето какво то предпочита и иска да направи. Можете да използвате всички тези малки задачи, за да образовате детето и да градите неговия вкус и отношение към храната.

Дори може да играете различни ролеви игри като направите различни човечета или животни от зеленчуците, да ги наречете с имена, защото за децата всичко се случва по-лесно когато е под формата на игра.

П7: Остава ли ви време да готвите и у дома?

НХ: За съжаление в момента нямам за кой да готвя много често у дома. Синът ми е вече голям и обикновено си готви сам. За едно семейство обаче е най-добре и най-хубаво да има възможността да се събира на една маса – всички, поне веднъж на ден – за закуска или за вечеря или на обяд в събота или неделя – от най-възрастните до най-младите. Общата трапеза е от изключителна важност, тя има обединяваща сила, тя предоставя възможност всеки да каже какво мисли, да прояви обичта и загрижеността си към останалите. В нашето забързано ежедневие често пропускаме тези моменти на споделяне и взаимност.

П7: Каква е вашата тайна рецепта за успех на жена, успяла и като професионалист и като майка?

НХ: Любов! Любов към живота, към близките, към професията. Любов към всичко, трябва да обичаме.

П7: Дали бихте ни споделили някоя ваша любима семейна рецепта?

НХ: Спомням си една моя далечна леля, която в детските ми очи изглеждаше много голяма жена, огромна, но тя готвеше толкова вкусно и така бързо се оправяше в малката си кухня, че ми изглеждаше нереално. Помня, че тя ми приготвяше от извара, която е много полезна за децата. Та това, което тя ми поднасяше беше сладкиш от извара, пудра захар и сметана, имаше и стафиди понякога. От тази смес тя оформяше снежен човек – подреждаше три топки, правеше и някакво синьо желе, взе едно снежният човек стои на снега и всичко изглеждаше приказно, а и беше много вкусно. Тази рецепта е причината и до днес много да обичам извара. Когато започнах сама да готвя от тази смес правех лебеди.

П7: Да разбираме ли, че горещо препоръчвате на читателките ни да правят по-често рецепти с извара за децата си?

НХ: С извара могат да се измислят много неща, изварата е много полезна заради високото съдържание на калций, които е необходим за изграждането на костите и растежа и формирането на скелета. С повече въображение могат да се получат истински шедьоври от извара.

Защо не направите конкурс, майките могат да изпращат снимки на своите рецепти с извара. Един вид форми от извара, които децата ще изяждат. Какво направихте за своите деца от извара?

П7: Това наистина е интересно предизвикателство, ще го предложим на нашите читатели.

П7: Какво ще пожелаете на нашите читатели?

НХ: Млади майки – настоящи и бъдещи, трябва да обичате децата си, но не с онази дълбоко задушаваща майчина любов, доверявайте се повече на децата си, вярвайте им, обичайте ги. И още нещо много важно – слушайте какво ви казват малките деца, те никога няма да ви излъжат или да ви подведат. С по-големите е друго, но съвсем малките са неподправени и искрени винаги. Ако едно малко дете плаче, значи наистина има за какво. Не пропускайте да им обръщате внимание и ежедневно им показвайте колко много ги обичате. Давайте им безрезервно своята обич.