Всеки се нуждае от социален живот

Социалният живот на детето не трябва да се ограничава до детски празненства вкъщи. Важно е да разберем, че от ранна възраст хората търсят кръг от познанства. Малко или много ние изграждаме своя характер чрез взаимоотношения с останалите. Връзката ни с нашето непосредствено семейство е от най-голямо значение, но с израстването контактите ни се увеличават и така развиваме умения, които ни помагат да се разбираме с много и различни хора.

Децата на възраст от една до две годинки общуват при:

Закачлива игра с мама – гъделичкане, леко сплашване, правене на гримаси и др.

Срамежливи жестове към познати деца, независимо дали те биват приети (например децата може да се оглеждат и усмихват на други деца в магазина, предлагат детските си играчки или прегръдки на друго дете).

Прихващат тревожността на другите около тях (например те започват да плачат, когато видят друго разплакано дете).

Изразяват физическа и емоционална реакция (например в случаите, когато друго дете отнеме лопатата им, те може да го блъснат, ритнат или да изпищят).

На две-три годинки децата може да:

Обичат да играят заедно с други деца, но не е задължително да общуват много с тях (например две деца седят в пясъчника, всяко се занимава със собствена кофичка, независимо едно от друго, но с ясното съзнание, че другото дете е там).

Създават си любими другарчета и топли връзки с останалите (например те могат да се интересуват защо някое дете отсъства от забавачницата в продължение на няколко дни).

Показват съчувствие към другите. Опитват се да им помогнат (например оглеждат се за настойник, за да се убедят, че той ще дойде на помощ на детето, което плаче; галят и прегръщат тъжно дете).

Търсят утехата на родител при възникването на конфликт (например, ако някое дете присвои всички цветни моливи, те тичат при настойника и го прегръщат). С подкрепа на възрастните, те започват да развиват умения за справяне с конфликтни ситуация.