Великденският Зайо

През последните десетина години по родните магазини изобилстват шоколадови, керамични, захарни и плюшени фигурки на зайци като неизменна част от Великденския празник. Мнозина се питат защо около шарените яйца по-често се рисува заек, отколкото, например, кокошка с пилета. Както се случва с много католически традиции у нас, симпатичният дългоушко също става част от празничното настроение и празничните покупки, но без да се замислим какво всъщност означава той и каква е ролята му в светлия ден.

Корените на тази традиция датират още от преди Християнството. Зайците, и по-точно дивите зайци, се смятали за символ на плодовитостта и плодородието, символ на изобилието на пролетта. От античността зайците са символ и на луната, а първото пълнолуние след пролетното равноденствие, бележи и датата на Великден.

Една от най-интересните легенди разказва, че когато водели Христос към Голгота, за да бъде разпнат, в тълпата бил и Симеон от Кирина с двете си деца. Единият му син – Руфус, носел със себе си зайче. По едно време кръстът паднал на земята. След малко се чул детски писък. Оказало се, че кръстът затиснал зайчето и то умряло. Трогателният плач на момчето накарал Иисус да се обърне и въпреки мъките си докоснал животинчето, като му направил кръстен знак. Зайчето оживяло и изплашено побягнало. Скоро обаче то се появило под кръста на разпнатия Христос. Когато вечерта учениците отишли да вземат тялото на Спасителя, то още било там, а очичките му били червени от мъка и сълзи. Това зайче хората нарекли Великденски заек.

Легендата разказва, че Великденският заек в началото е бил голяма красива птица, принадлежаща на богинята Еостре. Един ден тя превърнала своята любима птица в див заек. И тъй като Великденският заек е все още птица по душа, той продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.

За първи път, Великденският заек се споменава в немска приказка от 15 век. Там се разказва за заек, който крие шарени яйца в градината от децата. От 18 век в Германия започват да се произвеждат шоколадови зайчета.

Знаете ли, че:
В Швейцария по време на Страстната седмица църковните камбани напускат страната, за да “отидат” в Рим.

Връщат ги на Великден, като на срещнатите по пътя деца се подаряват шоколадови камбанки и раковини.

Приказка:

ВЕЛИКДЕНСКИТЕ ЗАЙЧЕТА

Преди много години край една вековна гора имало едно малко селце.
– Какво ще ни подарите за Великден? – започнали да питат децата, щом наближил празникът.
Чудели се майките, чудили се бащите. Селцето било бедно, а и времената не били богати. Тогава майките измислили – украсили яйца с чудни шарки и ги скрили в храстите, за да изненадат децата си. Ала сутринта децата отишли да играят край гората и намерили изпъстрените яйца.
– Колко са хубави! – захласнали се те. – Кой ли ги е нашарил така?
В това време от храстите изскочило дългоухо зайче.
– Зайчето! Зайчето е нашарило яйцата! – развикали се децата. – Това зайче е великденско зайче.
Оттогава децата в много страни търсят скритите сред треви, храсти и цветя пъстри яйца и вярват, че те са украсени и скрити за тях от великденските зайчета.