Днешните деца определено са социални. Те свикват с динамичната среда, която ги заобикаля от най-ранна детска възраст, затова интегрирането в нова среда за повечето деца не представлява проблем. Но трябва да си признаем, че поне веднъж на всеки от нас се е случвало да чуе онази сърцераздирателна фраза, която ни поставя пред куп въпроси: „Не искам на градинааа“… Логично ни застигат въпросите: „Да не е болно? Да не са го били другите деца от групата му? Да не би госпожата да го е порицала несправедливо?“
Тръгването на детската градина е период изпълнен с огромни предизвикателства за родителите, но в много по-голяма степен за децата. Но излизането от нея крие още повече тревоги и притеснения, особено за вече порасналото дете. Защото колкото е по-голямо детето и ако вече е в горните групи може би се притеснява от това, че му предстои да се раздели с познатата му обстановка, любимите му приятелчета и учителки. Преместването в следваща възрастова група или тръгването на училище, е в списъка на нещата, които го плашат. Защото това са все неизвестни за него, чиито отговори то няма откъде предварително да научи.
Фразата: „Няма да ходя в детската градина“ може би е белег за израстването на нашето дете. Затова не бива да му показваме, че ние също се притесняваме, а напротив, добре би било да му покажем, че го приемаме като голямо момче или момиче и да изразим възхитата си от това, че без да забележим, то вече е станало самостоятелно и отговорно. Тук може би е първото стъпало, което ние като родители трябва да изкачим и да признаем , че нашето пухкаво бебче вече не се нуждае от безпрекословната ни протекция и има право на глас и собствено мнение.
Нормално е когато осъзнават, че порастват, децата да изпитват тревожност. Другата страна на тази преходна тревожност, с която може да се срещнем е, че децата в подобна ситуация проявяват някой типично бебешки навици – започват да си смучат палеца, да имитират бебешки плач, да се напишкват. Това също е естествена защитна реакция. Това са онези деца, които се съпротивляват на порастването. Не бива да се опитваме да го откажем от тези демонстрации насила, с времето това поведение ще изчезне, което ще означава, че детето вече е попаднало в своята комфортна зона.
Родителската ни задача, е в това да подкрепим децата си, да им покажем, че уважаваме техните желания и тревоги и да се опитаме да им помагаме. Когато детето ни каже, че не иска да ходи на градина, без заобикалки е добре да го попитаме защо, страх ли го е от нещо или някого. Колкото по-простички въпроси задаваме, толкова вероятността да получим откровен отговор нараства.
Вижте още:
Правилата вкъщи и в детската градина
