Училищният тормоз

„Не може да играеш с нас!”, „Много си тъп!”, „Къде си тръгнал с тия грозни дрехи?!”, „Дай ми играчката!”, „Разкарай се от тук!”, „Зубрач!”. Чували ли сте тези реплики… Съществува име за подобно отношение – нарича се „булинг” или „тормоз”.

Тормозът е най-често срещаната форма на насилие в днешните училища. За съжаление се среща и в детските градини. Той прави климатът в училище заплашителен, страшен за децата. Предизвиква самота, депресия, тревожност, хранителни разстройства… И наранява всички – жертвите, насилниците, свидетелите.

Всяко дете има правото да се чувства сигурно, уважавано и приемано в училище или в детската градина – да учи, да работи и да се наслаждава на училищните активности без страх от физическа или психическа заплаха. За съжаление нито размера на училищната такса, нито престижността на квартала, нито познатите в училищното ръководство могат да гарантират, че детето ни няма да стане жертва на тормоз.

Анти-булинг кампанията би трябвало да ангажира и училищното настоятелство, и  децата, и родителите. Всички да са активни участници в осигуряването на безопасни и сигурни класни стаи, коридори, тоалетни, спортни площадки.

В какво се изразява булинга?

Тормоз се нарича явление, при което едно дете (или група деца) наранява, унижава или плаши друго дете целенасочено отново и отново. Това може да се случва по много начини:

• Бутане, блъскане
• Препъване
• Ритане
• Удряне, шамаросване
• Подхвърляне на расистки, сексистки и фанатични забележки
• Наричане с прякори
• Изнудване
• Правене на иронични забележки
• Отправяне на заплахи
• Щипане
•  Разпространяване на слухове и лъжи
• Кражба или унищожаване на нечии вещи
• Изпращане на груби имейли или бележки
• Измъчване, тормоз
• Злоупотреба с профила на личността във виртуалното пространство

Как да разберем дали детето ни е жертва на тормоз:

• Губи интерес към училище, отказва да ходи на училище;
• Предпочита да си смени маршрута до училище;
• Изглежда щастливо през уикендите, но очевидно в по-различно настроение през останалите дни от седмицата;
• Внезапно започва да предпочита повече компанията на възрастните;
• Често се разболява, има кошмари или нарушения на съня;
• Прибира се вкъщи с необясними драскотини, синини, разкъсвания на дрехите;
• Изглежда отдръпнато, тревожно, страхливо, но не пожелава да каже на какво се дължи настроението му;
• Развива внезапно поведенчески промени – подмокряне на леглото, тикове, загуба на апетита, заекване;
• Търси непрекъснато протекция;
• Няма, или има малко, приятели, рядко го канят на социални събития;
• Развива интерес към филми и видео игри с насилие;
• Избягва посещение на зоните около училище;
• Споделя за намерение да избяга или да се самоубие.

Какво да правим, ако детето ни е жертва на тормоз: 

• Запазете спокойствие – осигурете ефективна връзка с училището и съдействайте заедно да разрешавате ситуации на тормоз. 
• Разберете какво точно се е случило – кой, кога, какво, къде – разпитайте детето си подробно и му вярвайте. 
• Свържете се с учителката на детето възможно най-скоро – поискайте лична  среща. Можете да й пуснете запис на разказа на детето си. Говорете за конкретни стъпки, които можете вие, училището, детето да предприемете, за да се спре тормозът. 
• Помогнете на детето да научи техники за устояване на тормоза – практикувайте начини за ходене, говорене и отстояване на себе си в случай на тормоз. Помогнете на детето да изгради умения за създаване на приятелства. Обърнете се към училищния психолог за съдействие.

ВАЖНО: Разрешаването на проблема с тормоза отнема време! Опитайте се да запазите спокойствие. На учителите ще им отнеме време да разговарят с детето ви, с насилника, с останалите свидетели и тогава да вземат решение, което да е най-подходящо за всички замесени.

Какво НЕ бива да правите, ако детето ви е жертва на насилие:

• Да обещаете, че ще запазите тайна – от изключителна важност е учителите да са информирани за проблема, за да се направи максималното да се спре тормозът. 
• Да се обадите на родителите на насилника – родителите на децата-насилници обикновено заемат защитна позиция. Да се конфронтирате с тях почти винаги води до влошаване на нещата. 
• Да окуражавате детето да отвърне на удара – по този начин само поставяте детето в още по-опасна позиция за вбъдеще. Вместо това, окуражете детето да говори веднага с учител, ако усети приближаване на опасност. 
• Да обвинявате детето си за това, че е жертва – обвиненията затварят комуникацията и оставят детето в безпомощна позиция. Изяснете на детето, че то по никакъв начин не заслужава да бъде тормозено.

Дали вашето дете тормози другите деца?

Предупредителни сигнали: 

• Има пари или вещи, чието притежание не може да бъде обяснено (или се оправдава, че са на негов приятел);
  
• Игнорира правила, нарушава граници;
  
• Държи се агресивно към братята и сестрите си;
  
• Винаги иска да печели, трудно му е да губи;
  
• Превъзбужда се, когато се зараждат конфликти и се наслаждава на предизвикани от него спорове;
  
• Обвинява другите за собствените си несгоди, отказва да поеме отговорност, ако е сгрешил, крие грешките си;
  
• Търси начин да доминира или манипулира околните;
  
• Изглежда, че се наслаждава на чуждите страхове, дискомфорт, болка;
  
• Демонстрира липса или минимална емпатия към чуждите проблеми;
  
• Изпитва трудност да се вписва в група.

Какво да направите, ако учителят ви казва, че детето ви тормози другите деца:

• Разговаряйте с детето, знаейки че детето ви може да отрича. Запазете спокойствие и му разяснете, че тормозът е неприемливо поведение за вас. 
• Разговаряйте насаме с учител или училищен психолог. Запознайте се с фактите и поискайте да бъдете информирани при всяка проява на насилие от страна на детето. Работете съвместно с училището и регулярно се информирайте за прогреса на детето. 
• Прилагайте разумни, съобразени с възрастта последствия спрямо детските постъпки – тайм-аути, отнемане на привилегии. Не викайте, не заплашвайте, не удряйте, не се въздържайте от емоционален отговор – тези действия повече нараняват, отколкото да помагат. 
• Окуражавайте усилията на детето за промяна – осигурете подходяща награда при спазване на домашните и училищни правила. 
• Уверявайте непрекъснато детето си във вашата безусловна любов – казвайте му, че ще работите заедно, за да промените неприемливите поведения и няма по никакъв начин да се откажете от него.

Какво да правите, ако мислите, че детето ви тормози другите: 

• Прекарвайте пълноценно време с него – проявявайте интерес към дейностите на детето в училище, с приятелите, със съседите. Окуражавайте разговори за силните чувства и трудните теми, които съпътстват порастването на детето. 
• Ограничете времето на детето пред компютъра и телевизора – проучете кои видео игри, телевизионни филми и предавания, както и посещавани уеб-сайтове съдържат агресивни послания и ги ограничете. 
• Проверявайте – поставяйте разумни граници. Винаги изисквайте да знаете къде и с кого е детето. 
• Помагайте в усвояването на социални умения – разигравайте различни ролеви игри, в които детето може да упражнява умения за разрешаване на конфликти. Потърсете помощ от училищния психолог за включване на детето в група за контрол на гнева.

Превод и адаптация: Allan Beane “The new bully free classroom”