Макар много родители да не си го признават, факт е, че наказанието е един от най-честите и обичайни методи за въздействие върху неприемливото поведение на децата.
Това ли е единственият и най-добър начин, за да помогнем на децата да се държат по-добре и да се справят с житейските ситуации, с които се сблъскват в ежедневието си.
Когато родителите използват наказанието като метод за възпитание, те лишават децата си от възможността да развият своята собствена вътрешна дисциплина, от способността да бъдат почтени, мъдри, състрадателни, милостиви, защото външната сила, която ги държи отговорни за това, което правят, липсва.
От непослушанието – до шамара и отчуждението
Защо да спрем да наказваме децата?
1. Наказанието носи разочарование на децата. Децата, които често биват наказвани се държат целенасочено лошо и обикновено споделят, че се чувстват зле. Изпитват неудовлетвореност от живота си, а по-големите споделят, че не знаят как да се справят с това. При тези деца фрустрацията е в основата на проблемите им и в нея се корени агресията им. Дори ако проблемът не е в агресивното им поведение, когато биват наказвани, децата има голяма вероятност да бъдат предизвикани да се държат агресивно, тъй като се засилва чувството им на неудовлетвореност, което наказанието предизвиква.
2. Много често родителите възприемат за „лошо поведение“ различни изяви, свързани със съзряването на детето, което е напълно естествено за определена възраст, но по ред причини изнервя и дразни родителите. Поведение, свързано с промени във вкуса към определени храни, отказ от лягане в определен час, мрънкане, нервни изблици – всичко това е израз на опитите на децата да поставят на изпитание границите на търпение на своите родители и да ги поставят в зависимост от собствените си капризи.
Всеки родител трябва да е наясно, че нито едно наказание не е в състояние да накара все още недоразвития детски мозък да се развие изведнъж, при това с възможно най-бързи темпове. Точно обратно – всяко наказание има единствено отрицателно въздействие върху развиващия детски мозък.
3. Наказанието няма възпитателна функция и чрез него няма как децата да се научат какво могат и какво не могат да правят. Ако един родител наказва детето си, защото е ударило братчето или сестричето си, това няма как да го научи, че да удря когото и да било е нередно. Наказанието няма и да му помогне да се научи как да контролира емоциите си, които го подтикват да се държи зле с другите.
Всяко пето дете у нас го възпитават с шамари
Наказанията не възпитават положително отношение и положителни чувства в децата. Наказанието заради лошо поведение може да подскаже на детето, че като родители не сте доволни от поведението му, но то не го учи на по-добро поведение. Единствено, ако родителите успеят да научат децата какво да правят в критични ситуации и ги научат на нужните полезни умения, могат да очакват положителни промени в поведението им, при това без наказание.
Наказвате ли си децата? Ето как изглежда наказанието в детските очи
Как да помогнем на децата да се държат по-добре без да ги наказваме?
1. Опитайте се да откриете корените на емоционалния проблем, който пречи на детето ви да се държи добре. Не бързайте да наказвате, а се опитайте да изслушате детето, комуникирайте. Само така има шанс да откриете къде са причините за проблема и да му се противопоставите. Помнете, че не можете да накажете поведението и че е нужно да помогнете на детето си и заедно да решите проблема, който го кара да се държи лошо. На първо място овладейте желанието си да накажете, говорете и слушайте.
2. Проявете мъдрост, докато детето расте и мозъкът му се развива. Границите, които често се опитвате да поставяте са непонятни за децата, защото те все още не са израсли за тях и това не е акт на непослушание, а незрялост – физическа и умствена. Когато детето удря или хапе друго дете, родителите разделят децата и така решават ситуацията, поставят ограничения и граници за поведението им, но не го поправят. Детето няма как да осъзнае защо не бива да удря и хапе, защото му липсват познавателни ресурси, така че да контролира умело първичните си импулси. Това е същото, когато се опитваме да ограничаваме сладките неща, които детето обожава да похапва преди лягане – докато не порасне достатъчно, то няма как да осъзнае, че трябва да прави тези неща само за себе си. Именно в това се състои родителската отговорност и помощ.
3. Важна част от възпитанието без наказание е решаването на проблемите, които подтикват детето да се държи неприемливо. Когато децата са по-малки от 5 години, родителите обикновено бързат да решават проблемите вместо тях, но е по-важно да моделират правилното поведение в децата, така че те да растат с нагласата сами да се справят. С порастването децата е нужно да бъдат включвани все по-активно в процеса на взимане на решения. Колкото са по-големи, толкова повече трябва да бъдат поощрявани та търсят тези решения сами.
