Тревожността при децата – какво е типично и какво не е
Също като възрастните и децата имат своите притеснения и тревоги, и точно като тях някои деца са по-чувствителни и тревожни от други.
Как родителите да разберат кога тревожността на детето е достигнала ниво, което изисква намеса и помощ?
Тревожността е емоция, която се характеризира с чувство за напрежение, притеснение, обезпокоителни мисли, а понякога може да е свързана дори с физически промени като ускорен пулс и повишено артериално налягане.
Много деца изпитват дискомфорт по време на социални контакти с непознати, който не е свързан със срамежливост или стеснителност. Той може да е сигнал, че е налице социална тревожност. В този случай тревожността не се свързва със характера на детето и с неговото усещане за неудобство.
Всеки родител или възрастен, който пряко контактува в даден момент с едно дете е добре да знае, че не винаги социалната тревожност е причина за безпокойство или повод за посещение на специалист.
Много е важно обаче, децата да имат подкрепата на възрастните, които да ги посъветват как да овладеят притеснението или тревожността си. Признаването на причините, довели до тревожност е добър начин да се опитаме да помогнем. Друг способ е да посъветваме детето да диша дълбоко, като лично му покажем как се прави това.
Социалното безпокойство може да се управлява лично, но ако тревожността премине определени граници и затрудни способността на детето да поддържа естествени и нормални взаимоотношения с околните и връстниците си, това може да е сигнал за тревога. Ако едно дете проявява признаци на тревожност в продължение на повече от няколко медеца, то срещата със специалист е желателна.
Тревожност заради раздяла
Да пророни няколко сълзи, докато отива в нова детска градина или училище, е напълно нормално за детето. Същото се отнася, ако мама заминава командировка за няколко дни, но, ако детето изпитва стрес при всяка раздяла, дори най-кратката и плаче неспирно, това определено е сигнал за тревога, който не бива да се игнорира.
Според редица съвременни изследвания тревожността, породена от раздяла е една от най-честите форми на детска тревожност, особено сред децата в училищна възраст. Пикът на тези разстройства е при децата на възраст между 7 и 9 години. Тези състояния се свързват обичайно с промените в училище. Най-често в тези случаи децата се тревожат заради онова, което може да им се случи или да се случи на техните близки, докато не са заедно.
Ако едно дете отказва да ходи на училище или да посещава други социални дейности, характерни и обичайни за възрастта му, и които го отделят от родителите и близките му, както и неприемането на ежедневното сбогуване, дори за кратки периоди от време, то би следвало да бъде консултирано с личния лекар, който при нужда да назначи консултация със специалист.
Тревожност преди лягане
Тревожните деца измислят всякакви трикове, за да привлекат вниманието на възрастните преди лягане. Молят за чаша вода, за още една приказка, за втора прегръдка и поне още една целувка. Това не означава непременно, че детето е с тревожен синдром. Това може да е просто “съпротива против лягане”, както го наричат специалистите. Най-често се среща при деца на възраст между 2 и 8 години.
В основата на повечето случаи на пазарлъците преди лягане не стои тревожността, но ако тя се проявява и през деня и съпътства детето почти винаги, то най-вероятно ще има истински затруднения да заспи вечер.
Децата, които изпитват постоянна тревожност заспиват трудно, събуждат се често през нощта, плачат, а понякога стават от леглата си и се разхождат. Тези признаци могат да са сигнал за нощни панически атаки, чиято първопричина е тревожността. В подобни случаи е нужна консултация със специалист.
7 начина да контролирате прекoмерната тревожност
Кой може да помогне
Когато тревожността се отразява негативно на съня, храненето, отношенията на детето с околните, както и с постиженията му в детската градина и в училище, за начало разговорът и срещата с личния му лекар е повече от необходима. По негова преценка може да се наложи да се срещнете и със специалист по детско развитие или психолог.
Хубаво е, че повечето деца изпитват незначителни или бързо преходни епизоди на тревожност, които не се отразяват негативно на техните ежедневни и рутинни ангажименти и не са причина за безпокойство от страна на родителите.
Първите седем
по материали от www.mother.ly
3,086 преглеждания
