Ако детето ви е срамежливо или постоянно се безпокои за нещо, или пък се страхува от нови неща, има страх от тъмното или страх от раздяла с вас, то вероятно има повишена тревожност. Около 11% от децата имат проблем със справянето с тревогата или безпокойството.
Преживяването на страх и безпокойство през определени периоди от живота при децата и възрастните е напълно нормално, но все пак е необходимо да се отнасяме с внимание към това. Повишената тревожност и фобиите са сред най-срещаните емоционални разстройства при децата, но като родители не бива да оставаме безучастни, защото това може да причини сериозни затруднения и пречки в ежедневния живот на детето и в общото му развитие. Проучвания, проведени при деца на възраст между 3 ½ и 4 ½ години показват, че когато детето е по-малко, последствията може да са по-сериозни, отколкото, ако е по-голямо.
Деца, изпитващи безпокойство: Кой е в опасност?
Генетиката определено играе важна роля в увеличаването на риска при децата. Проучване на университета Маккуайър открива, че децата, които като малки показват високо ниво на безпокойство и които също така имат родител, който страда от депресия, са по-склонни да развият чувство на безпокойство от 7 до 11 пъти повече.
Децата, които са по-застрашени от повишена тревожност са тези, които са по-чувствителни, срамежливи или необщителни. Те са по-склонни да бъдат негативно настроени и често избягват да участват в различни инициативи.
Разбиране на безпокойството при децата
Нормално за децата е да имат леки страхове и това не трябва да се бърка с чувството на безпокойство. Родителите е нужно да обърнат внимание, ако страховете и притесненията на детето им станат прекалени и детето им е неспособно да се справи с ежедневните неща от живота. И все пак тревожността не е нещо, от което трябва да се страхуваме. Това е нормална емоция и важна част от начина, по който се ангажираме със света. 
Тревожността при децата може да се изразява под няколко форми:
Страх от раздяла
Това е, когато децата се страхуват да остават отделени от мама и татко. Те често отказват да ходят на детска градина, да спят в къщата на баба или пък да останат сами вкъщи с детегледачката.
Социална тревожност
Изразява се в предпазливо поведение, дори отказ от говорене в присъствие на непознати. В кръга на близки, обаче са спокойни и общителни. Тези деца се притесняват от мнението на хората за тях. Избягват обществени места и често срещат трудности със сприятеляването. 
Специфични страхове
Често срещано при децата е да изпадат в паника при вида на различни животни или при попадане в определена ситуация, като например страх от кучета или от вода. Страхът се изразява с плач, застиване, прилепване към родителя и може да се засили до толкова, че детето да избягва по всякакъв начин срещата с обекта. За щастие обикновено подобни фобии са преходни.
Генерализирана тревожност
Тези деца постоянно и за всичко се безпокоят. Те се притесняват за различни области от живота си, включващи училищни занимания, спорт, семейство и новости. Търсят по-често подкрепа от близките си. Може да развият чисто соматични заболявания, вследствие на тревожността си като например главоболие, болки в корема или проблеми със съня.
Обсесивно-компулсивно разстройство
В случая децата имат склонност да се поддават на определени натрапливи ирационални мисли и вследствие на това, за да се успокоят изпълняват ритуални действия. Например, могат да проверяват по няколко пъти дали са заключили след излизане.
Как родителите да оказват положително влияние върху справянето с безпокойството на децата:
- изграждане на добро самочувствие на детето както и на решително и смело поведение
- окуражаване на детето постепенно да се сблъсква със страховете си – на малки стъпки, така че да усеща, че има контрол върху ситуацията. Повтаряйте тези стъпки и осигурявайте награди, затова че са се изправили пред страховете си. По-малките деца реагират много добре на възнаграждения и хвалби.
- бъдете съпричастни – поставете се на тяхно място и се опитайте да ги разберете вместо да ги убеждавате в безсмислеността на тревогите им
- реагирайте спокойно и с уравновесен тон, когато детето се сблъсква със страха си. Можете да реагирате обаче бурно, когато детето е смело и се справи със страха.
- помогнете на детето си да бъде уверено – позволете му да прави неща за себе си. Оставете го да прави грешки и не се опитвайте да поправяте всичко вместо него.
- запазвайте спокойствие в тревожни за детето ситуации. Не ги избягвайте, защото това може само да засили страха и намали увереността му за справяне. Дайте на детето си време и пространство, за да може да се справи.
Когато търсите помощ за детето си
Ако страховете на детето го спират да прави нещата, които иска или се намесват в отношения като приятелство, детската градина, училището или семейният живот, то е по-добре да потърсите професионална помощ.
Силното чувство на безпокойство може да повлияе върху здравето и щастието на децата. Те са по-уязвими, но същевременно много по-податливи на въздействие и промяна. Трябва да се има предвид, че наличието на емоционални проблеми в детството може да повлияе функционирането и зрелия живот на човек, ако не се коригират навреме.
