Тибетското възпитание: никакви унижения и телесни наказания

Tibetan education
Първи период: до 5 години
Отношението към детето е като към цар. Нищо не бива да се забранява, при необходимост просто му се отвлича вниманието. Ако прави нещо опасно се прави уплашена гримаса и се издава звук на уплаха – детето прекрасно разбира този език. Това е времето, когато се оформят активността, любознателността и интересът към живота.

Детето все още не е способно да прави сложни логически връзки. Например, ако е счупило скъпа вещ, то не може да разбере, че за покупката на нова такава е нужно човек да работи много, да изкара пари. Така че разбира наказанието единствено като потискане от позицията на силата. Като резултата няма да го научите да не чупи ценни вещи, но затова пък ще го дресирате да се подчинява на по-силния. Това ли искате?

Втори период: от 5 до 10
Това е времето, когато към детето се отнасят като с роб. Дават му се задачи и заръки и се изисква тяхното изпълнение, като при това може да бъде наказван за неизпълнението им, но не с физически наказания.

Това е времето, когато активно се развива интелектът. Детето трябва да се научи да прогнозира реакцията на хората на своите постъпки, като предизвиква положително отношение към себе си и избягва проявите на отрицателно такова. Не се страхувайте да го товарите със знания през този период.

Трети период: от 10 до 15
Как да се отнасяме с него? Като с равен. Не на равно, а именно “като с равен”, тъй като вие при всички случаи имате повече опит и знания. Съветвайте се с него по всевъзможни въпроси, предоставяйте и поощрявайте неговата самостоятелност.

Ако се налага да натрапите волята си, правете го с “копринени ръкавици” – в процес на обсъждане, чрез убеждение, подсказване, съвети, примери. Ако нещо не ви харесва, акцентирайте вниманието му върху негативните последствия, избягвайки директната забрана. Това е времето на формиране на самостоятелността и независимостта на мисленето.

Последен период: от 15 години
Отнасяйте се с уважение към него. Вече е късно да го възпитавате и ви остава само да жънете плодовете на своя труд.

Какви са възможните последствия при НЕ-следването на тези правила?

– Ако потискате детето до 5-годишна възраст, вие потискате неговата жизнена активност, интересът му към живота, интелекта. Подобно отношение ще го научи без да се замисля, по навик да се подчинява на грубата сила, като ще се превърне в лесна жертва на всеки малко по-нагъл непрокопсаник.

– Ако ли пък продължите да го глезите след 5-годишна възраст, детето ще порасне инфантилно, неспособно да работи и изобщо към всякаква форма на усилие, включително духовно.

– Ако го покровителствате като малко дете след 10-годишна възраст, то ще порасне неуверено, ще бъде зависимо от по-самостоятелните от него хора, които обаче имат свои цели или пък просто не винаги могат да бъдат наблизо, за да му бъдат от помощ.

– Ако не уважавате детето след 15-годишна възраст, то няма да ви прости това и ще си отиде при първа възможност.

Разбира се, възпитанието на децата е нещо много повече от набор от правила – то включва съставки като много любов, мъдрост, чувствителност, вяра, дисциплина, състрадание, личен пример, уважение, които смесени в нужните според всяка конкретна ситуация дават най-добрия резултат на света – щастливо, здраво и успешно дете!