“Тата”
Скъпи тате,
Аз се родих
24 години
след теб,
чакано,
искано,
плачещо,
малко,
непохватно,
къдраво,
твое
момиче.
Скъпи тате,
Аз не присъствах,
когато си драскал
по стените в коридора,
когато си замерял с камъчета
прозореца на съседа,
когато си криел чехлите на баба,
когато са ти парели ушите
от дърпане,
когато си пишел сам бележника си,
когато си ходел по купони,
когато си пропушил,
когато си целунал момиче,
когато си намерил мама,
когато си се влюбил,
когато си помислил за първи път
за мен,
когато си се чувствал
толкова млад
и учтиво разсеян.
Скъпи тате,
Аз проходих.
Събарях,
падах,
ожулвах колена и лакти,
ожулвах ви търпението
и младостта,
но гравитацията,
асфалтът
и раните
се оказаха толкова
дружелюбни.
Скъпи тате,
Аз проговорих;
разбира се, че помниш,
вечното питащо,
жадно за отговори,
но все още
така дяволски малко
твое момиче,
сега редящо думи
в речници,
по магазини,
кафенета,
семинари,
по площади,
улички,
сърца,
първата дума
в дебелия й речник
не започваше
с „а“,
а с „т“:
тата.
Скъпи тате,
Аз надрасках
бежовите стени в коридора,
замерях с камъчета
прозореца на причудливия,
странен съсед,
скрих чехлите на мама,
целунах момче,
дръпнах от цигара,
отидох на купона,
на който не ме пусна,
влюбих се
и плаках,
закъснявах,
четях,
обичах
и внушавах,
помагах и съсипвах,
греших
и се отричах
и бях така
учтиво разсеяна.
Скъпи тате,
Аз пораснах
24 години
след теб,
но твърдя,
че все още
представлявам
малкото,
непохватното,
къдравото,
твое
момиче.
Автор: Виктория Генчева
Този материал ни беше любезно предоставен от www.pisalkata.com
116,506 преглеждания
