Свободна паша! Щастливи кокошки! Български домати!
Кога за последно сте намирали червей в черешата си? Ако е било скоро, вие сте от онези щастливци, които са яли истински плод. Плод, който преди 20 години аз лично приемах за гаден, защото последното, което исках беше да ям и нещо живо с него. Търговията в постдемократична България впоследствие ми даде точно каквото исках – плодове и зеленчуци без нищо живо в тях. Буквално и във всеки смисъл. Същото ми дадоха и посещенията по различни краища на света, където ядох още по-безвкусни, макар и много красиви плодове и зеленчуци.
В последните години маркетинга на хранителните продукти у нас се съсредоточи върху онези стереотипни търсени качества на продукцията, които бяха погазвани през годините, но хем започнаха да липсват на потребителя, хем се оказа и че продават най-добре. Всъщност, казано по-точно, манипулират най-добре потребителя да извърши покупка:
Български домати, лютеница по домашна рецепта, вкусни череши, сочни ягоди, прясна коприва, яйца от свободни кокошки, медени пъпеши.
Реалността обаче винаги се оказва друга и не беше чудно, че след поредица покупки на разплескани череши, отровночервени отвън ягоди с вкус и цвят на гипс вътре, зелени банани, спаружнати марули, дини с двусантиметрова кора, манго с твърдост на тухла, портокали с вкус и сочност на парче картон, трето качество турски домати, презрели краставици със семе с размер на тиквена семка, лилав китайски чесън по 20 лева килото и прочие боклуци, които всички вие също добре познавате, в мен избуя една идея. Идеята, че аз повече г**** не желая и няма да ям.
За да не яде г**** човек е важно да знае произхода на всяка една храна, кой и как я е отглеждал/произвел, какво точно съдържа. После идват резултатите от изследванията на контролните органи и сертификатите на производителя.
За съжаление, случая с e.coli в Германия от последните дни е ясно доказателство, че система за контрол няма не само на територията на България, но и в ЕС.
Изводът тук е, че ако човек сам и с вещина не се погрижи за онова, което идва на масата му, той собственоръчно се обрича на смърт.
Но не се панирайте. За ваше и мое щастие варианти за консумация на качествена продукция има и дори са повече от очакваното.
Собствено производство
Изконният вариант, практикуван от векове у нас. Малко са хората, които не са имали лозе и не са копали на него като деца заедно с родителите си. Или поне не са ходили на лозето на баба си и дядо си. Или не са имали баба и дядо на село със собствено (мини) стопанство. Този вариант си остава и сега. Не е задължително да блъскате, ако не ви се занимава, но поддръжката на няколко лехички с най-необходимите зеленчуци и подправки далеч не е особена трудност и не изисква кой знае колко време.
Погледнете го и от тази гледна точка. Покупката на земеделска земя все още струва евтино. Не бих казал, че ви трябват повече от 200, максимум до 500 квадрата, за да задоволите всичките си плодово-зеленчукови нужди. Макар в момента на имотния пазар изключително актуална да е спекулата с „регулация“ и „промяна на статута“, заради която земеделската земя гони цените на регулираната, можете спокойно да се сдобиете с подобен имот в радиус от 50 км от София за 2500-7000 лв, а във всички други краища на страната за много по-малка сума. Някои от имотите имат бараки, други имат ток и вода, изборът далеч не е малък. Единствения проблем за решаване ще бъде опазването на продукцията от крадливите изроди населяващи страната.
Микро ърбън версия на горното е засаждането на балкона. На нашия например вече виреят 6 чешита подправки и това е само началото. Вторият балкон вчера беше посочен за овощна градина и работата започва.
Чужда продукция
Тъй като нашата обществена единица е съставена от леко урбанизирани хора, които не държат да копаят, ако има вариант да не го правят, първата идея в ума ми тогава беше да купуваме продукцията на някоя баба/дядо от околно село.
Алтернатива е да купувате онова, което се произвежда от съсед, познат или дори онези чичковци с микробусите, които в определени дни от седмицата носят мляко, яйца и прочие от личното си стопанство на прегладнелите пенсионери. Не е трудно да се сдобиете с контактите на такъв, а още по-лесно е да следите къде рано сутрин в някои дни от седмицата се събират групички пенсионери с шишета и буркани.
Още една алтернатива е да намерите място и хора, на които можете да поръчате конкретно какво искате да ви бъде произведено. Тук роднинското начало не е за препоръчване, защото е почти сигурно, че желанията ви за конкретна продукция няма да бъдат спазени. Но ако това не ви притеснява, давайте.
От гората/полето
Ако често излизате в планината/гората/полето, имате възможност да се сдобивате със свежа и чиста продукция директно от природата. Асортиментът ви ще бъде ограничен до определени растителни видове, като berries (помогнете ми как се казва този вид растения на български), гъби, билки, коприва, киселец и други подобни, но и това е нещо. Важното е да ви доставя удоволствие. С гъбите все пак бъдете внимателни. Прекалена увереност с тях никога не може да има. Тя води до смърт.
Биопроизводители
Сигурни сме, че познавате продукцията на следните производители, която се открива в магазините:
Гимел е най-големия оранжериен производител на био селенчуци в България. За контакти 02 963 17 08, 02 865 42 50, office в gimel точка bg.
Harmonica са производител и вносител на млечни продукти, яйца и мед. За контакти 02 963 49 04.
Герада специализира в производството на мед и пчелни продукти. За контакти 02 950 22 60, gerada в bulinfo точка net.
Базираните в Граф Игнатиево Еко енерджи произвеждат плодове, в това число сушени и замразени, зеленчуци, подправки, етерични масла, зърнени култури. За контакти 03107 22 25.
Русенската Арониада Агро е специализирана в производството на студено пресовани сокове от арония. За контакти 082 821 392, 0888 882 193, aroniada_agro в abv точка bg.
Освен големите, има и множество по-малки ферми и частни производители, чиято продукция не е достъпна толкова лесно. При тях има два варианта: директно пазаруване и доставка. Директното пазаруване е опция, подходяща за хора често пътуващи из страната и имащи възможност да посещават производителите на място. Като алтернатива някои производители предлагат периодични доставки в определени дни на определени места при наличие на достатъчен интерес и обем поръчки. Ето част от производителите на биологична продукция в България.
Биоферма Павлови се намира в село Добромир, Пловдивско и произвежда билки, подправки, зеленчуци, плодове и ядки. За контакти 0896 402 136, 0888 414 470, billerpavlovi в abv точка bg.
Мини стопанството на Константин Янев във Варна произвежда зеленчуци, билки и подправки. За контакти 0878 308 179, kinksa в mail точка bg.
Биоферма Престиж произвежда зеленчуци и подправки.
Намира се в Стара Загора. За контакти 0878 180 303, seymour_sz в abv точка bg.
Биостарт произвежда билки, чай и сладка. Намира се във Велинград. За контакти 0359 516 67, biostart в cbivel точка org.
Пловдивската фирма Бакалски е производител на билки, подправки, етерични масла. За контакт 032 625 181, bakalskico в bakalskico точка com.
Кондов е софийска фирма, специализирана в производството на млечни продукти от овче и козе мляко. За контакти 0888 779 323, 0888 776 906, office в kondov точка net.
Моравско село e био хотел със собствена ферма за производство на зеленчуци, плодове, млечни продукти и яйца. Ще го откриете малко преди Разлог и Банско. За контакти 0898 621 765, 2 в biohotel-bg точка com.
Тронка е марка на Бизнес Център Елхово, съчетаваща билки, чайове и подправки от региона на Странджа и Сакар. За контакти 0478 882 52, 0889 918 853, office в bcelhovo точка org.
Биоферма Чемерник произвежда зеленчуци и плодове, а в комбинация към тях има хотелски комплекс. Намира се в село Бов, община Своге. За контакти 02 831 00 67, chemernik в abv точка bg.
Биоферма Топалови произвежда зеленчуци, подправки, сладка в стопанството си в село Извор, Пловдивско. За контакти 032 692 533, 0888 612 033, bioferma_topalovi в abv точка bg.
Биодинамична ферма Стоянови произвежда зеленчуци, овощни плодове, сладка. Намира се в село Бачково, Пловдивско. За контакти 0331 989 76, 0897 774 485.
Биоферма Мало Пещене произвежда зеленчуци. Намира се в едноименното село, Врачанско. За контакти 0893 620 792.
Николай Караколев е биопроизводител на мед, пчелен прашец, зеленчуци, плодове и сладка от Калофер. За контакти 0888 355 513.
Като бонус, ето и два по-различни производителя на също толкова ценна био продукция:
Дафра ДГ произвежда органичен памук. За контакти 0898 482 902, office в dafra точка biz.
Екоферма Фератица е специализирана в производство и преработка на биохумус. За контакти 0888 651 403, smogilska в mail точка bg.
Ферма под наем
Методът е много интересен, но изисква наличието на известен начален капитал. С този капитал купувате селскостопански имот със съответните му постройки. Както знаете, в страната има много и евтини такива имоти. Има и хора, които нямат покрив над главата си. Две и две в този случай прави така, че вие безвъзмездно отдавате закупения от вас имот за ползване на дадено семейство или семейства срещу периодично получаване на определен дял от селскостопанската продукция. Win-win отвсякъде.
Солидарно земеделие
Един нов за България прийом. Практически идеята на солидарното земеделие е, че група хора се ангажира с изкупуването на (част от) продукцията на определени ферми. Те си поделят и риска свързан с реколтата. Забавната част идва от това, че при желание можете да участвате в трудови дни, където лично да обработвате зеленчуците, които после също така лично ще хапвате. Фермите обикновено организират безплатен обяд за участниците в тези трудови дни.
Този метод е нещо като конгломерация на собственото производство и чуждата продукция. Доставките се извършват периодично, обикновено всяка седмица в определен ден, като се поръчва от предварително зададен списък с налични продукти.
Солидарното земеделие у нас засега плахо се прокарва от solidarno.com. На този етап има основно зеленчуци и подправки – свежо набрани и в саксии. Предстои включването на млечни продукти.
Месо и риба
Проблемът с месото и рибата сам по себе си изисква отделно внимание. 30 лева за кило био пиле и 60 за кило био пилешки гърди не са по джоба на всеки.
Промотираните като свободно отглеждани животни не изчерпват по никакъв начин въпроса с какво са хранени и върху какъв терен са свободно отглеждани.
И може ли някой да ми отговори на въпроса какво, за бога, са щастливи кокошки и как точно се измерва степента на щастието им, когато живеят една върху друга при потресаващи условия?
Същото е валидно за всяко друго месо. Нито един производител не може да си позволи риска едно болно животно да съсипе всички останали и това е напълно разбираемо от бизнес гледна точка. Все пак става дума за много пари и усилия, рискът по попиляването на които винаги е реален.
От консуматорска гледна точка обаче това няма никакво значение. Ние не искаме да ядем блъскано с антибиотици и хормони месо, нали така?
Кашерните кланици са интересна алтернатива. За съжаление, разследването ни досега не доведе до отговор на въпроса къде има кашерни кланици. Ако вие имате такава информация, пишете ни и ще я включим. Междувременно има опция. Софийската синагога например предлага възможността да се закупят определени кашерни продукти. Вероятно всяка синагога в страната предлага същата услуга. Интересни са и тези два списъка с кашерни продукти достъпни в България.
Дивечът е друга възможност. Всички дивечовъдни станции в страната продават месо. Цените са драстично по-ниски от онова, което ще откриете в хипермаркетите. Елени, сърни, диви прасета, яребици, пъдпъдъци – всичко това се продава свободно. Но с дивечът е необходимо внимание и задължително изследване, тъй като случаите на трихинилоза в последните години зачестиха.
При рибата положението е малко по-различно, понеже има много повече водоеми, в които може да бъде ловена дива. Това, ако сте въдичар. Ако не сте, за съжаление нямате много опции. Навремето държавните дружества Океански, Морски и Речен риболов осигуряваха достатъчни количества прясна и жива риба. Сега единствения ви шанс да хапнете наистина прясна риба е да купувате директно от рибарите рано сутрин. Уви, за целта е необходимо да живеете на съответните места, а и Черно Море до такава степен е обедняло напоследък от безконтролния риболов, че изборът е изключително малък. Алтернатива са щандовете за жива риба в големите вериги, като Метро или малкото магазини за жива риба.
Ако ще купувате от магазин, имайте на ум, че на прясната риба очите са бистри, люспите са лъскави, по хрилете няма оцветяване, а на пипане не е слузеста.
7,474 преглеждания
