Странните навици на малките деца
Какво определя някои особености в поведението на децата за странни или не и кога има основания за безпокойство от страна на родителите?
По-долу са описани най-често срещаните ситуации, с които повечето родители са се сблъсквали и които изискват внимателно вникване в тайните знаци, които децата изпращат на възрастните чрез тях.
Възрастта около втората-третата годинка от живота на детето психолозите определят като криза на тригодишните. Именно това е и времето, в което най-често се появяват някои навици, които могат да се определят за странни.
От първата усмивка до първата стъпка – всяко постижение на бебето месец след месец, носи огромна радост на родителите. Но с порастването се появяват и поводите за тревога. Като например бъркането в носа и облизването на пръстите след това, ритането по стени, тръшкането, опознаване на тялото. Всичко това обикновено се случва и на публични места, което силно притеснява родителите.
Точно тогава се появява и мисълта: „Нормално ли е всичко това за възрастта на детето ми или е сигнал за тревога?“
В повечето случай тези т.н. „странности“ помагат на детето да запази спокойствие и душевно равновесие, да се почувства по-уверено в света на възрастните, но е полезно родителите да знаят защо, все пак, това се случва и ако е нужно да потърсят помощ от педиатър или детски психолог.
- Самоуспокояването.
Кое е нормално?
Когато едно дете на 2-3 годишна възраст е преуморено или претоварено с емоции, то е под стрес. За да се самоуспокои то има нужда да прави повтарящи се движения с тялото. Това могат да са поклащания напред-назад. Понякога, обаче, тези поклащания могат да достигнат до такава степен, че отклоненията да отвеждат главата на детето далеч назад и това да предизвика удър в стоящ зад него предмет или стена. Някои деца удрят главата си в пода, а по-малките поклащайки се напред-назад в напречните летви на бебешката кошарка.
Отстрани това действие изглежда силно обезпокойтелно, но в действителност е детето едва ли е в състояние да си навреди или самонарани, защото още с раждането е задействан механизма за самосъхранение.
Най-често децата развиват този навик в края на втората и началото на третата годинка. За да избегнете евентуалния риск от самонараняване, когато забележите детето да изпада в това състояние го преместете на безопасно място, тока че да избегне риска.
Други деца се успокояват като въпреки възрастта си продължават да сучат някой от пръстите си или биберон. Други гризат ноктите си. В ранна възраст тези навици се възприемат да нормални, но с порастването будят тревога и безпокойство в родителите. В причина за тревога тези навици могат да превърнат, ако се появят след навършване на 4 годишна възраст, когато са причина за проблеми с венците и зъбите, както и пречка за нормалното развитие на речта.
Пръстите не са единствените „любимци“ за смучене на децата. Понякога в стремежа си да се успокоят, те са в състояние да смучат одеялото си, килима и дори ушите на домашния любимец.
Психолозите съветват родителите да запазят самообладание и да си припомнят, че бебетата опознават света чрез устата и езика си.
Кое не е нормално?
*Ако детето извършва повтарящи се движения дълго време или твърде често през деня.
*Смучене и облизване на неща, които не са за хранене, особено ако е налице забавено развитие на говора и липса на привързаност към близките.
2. Привързаност към определени ритуали
Кое е нормално?
Децата, също като възрастните изпитват необходимостта да знаят какво ги очаква. Ето защо е напълно естествено едно 2 годишно дете да се тревожи, ако промените реда в грижите си за него. Всяко отклонение от ежедневните ритуали предизвиква страх и паника в детето и може да се превърне в причина за истерия. Има деца, които обичат да подреждат играчките си в редица. Такива деца биха загубили контрол върху поведението си, ако дори само един детайл не е на мастото си.
Такова поведение е напълно нормално, докато детето възприема ситуацията като игра.
Кое не е нормално?
*Ако детето изисква извършването на дадено рутинно действие, дори ако това нарушава друго такова. Например: прекъсване на храненето или нарушаване на съня.
*Обсебващо отношение към играчките и подреждането им и пълна липса на интерес към игри с тях.
*Липса на комуникация с околните и съществуване единствено в собствения свят.
3. Опознаване на тялото.
Кое е нормално?
Малките деца обожават да си бъркат в носа, а скритото съкровище там, сякаш ги прави истински щастливи! Е, освен, че ги отървава от коричките там. Добре е родителите да отделят време и да научат детето как да използват кърпичките за нос.
Друг съществен елемент за изучаване от детското тяло са интимните области. Колкото и странно да се струва на някои родители, децата проявяват интерес към половете от най-ранна възраст. В този интерес няма нищо нездравословно или срамно, но децата трябва да са наясно, че не е прието той да се проявява на обществено място.
Кое не е нормално?
*Твърде изявен интерес и/или постоянното докосване на различни части от тялото, в това число и в интимната област.
Най-добре този интерес добре да бъде туширан с четене на книжки, гледане на филмчета и други образователни тактики по темата.
19,748 преглеждания
