Сретение Господне

На 2-ри февруари Българската православна църква чества Сретение Господне, един от 12-те големи празници през годината.

На четиридесетия ден след рождението си Иисус бил занесен в Йерусалимския храм, за да бъде посветен на Бога съгласно Мойсеевия закон. По същото време Светата Божа майка преминала ритуално пречистване и принесла жертва две гургулици, както Законът изисква. Духом просветен, в храма отишъл праведния старец Симеон, който от много столетия очаквал да види Христа – „Утехата Израилева”. Нему било обещано, че няма да вкуси смърт, докато не види Спасителя на света.

Празнуването на Сретение Господне не е само историческо възпоминание. В църковната служба на този ден се подчертава фактът, че Иисус, Синът и Словото Божие, чрез Когото бе създаден света, сега лежи като младенец в ръцете на праведния Симеон.

Същият този Божи Син, Законодателят, сега Сам изпълнява Закона, носен на ръце като човешко дете, като дете на смъртни хора. По благочестив обичай новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение и на майките се чете определена молитва.

2 февруари е и български народен празник – Петльовден, обичай с регионално разпространение. Чества се главно в Одринско, Лозенградско и Добруджа.

Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата, на някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а според някои изследователи, е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството.