Слушат ли децата? Девет възможни отговора

– Здравей, откога не сме се виждали. Тези двамата юнака твои ли са? Май са близнаци, а? Слушат ли? – пита мой стар приятел, като ме вижда на улицата.
Поглеждам надолу, близнаците зяпат разсеяно в различни посоки. Как ли да отговоря на последния въпрос? За другите е видно.

Ето няколко шаблонни отговора на един от най-често задаваните въпроси при подобна среща „Слушат ли децата?“:

1. „Като всички други“. Това е възможно най-честния отговор. Какво всъщност искаме от едни деца? Дали незабавното изпълняване на команди е критерии за послушание? Или това че са кротки, без афинитет към полагаемите им се бели (на тази възраст), ги прави образцови деца? Според мен всички деца имат право на индивидуално поведение при наглед типови ситуации.

2. „А-а-а. Много слушат“. Със сигурност искам да кажа, че не съм чак токова доволен, но точно сега ми е времето да ги похваля. „Добре, че попита. Помагат в къщи, пишат си сами домашните, не се бият в училище ( помежду си и с други деца)…Имаш ли време да ти разкажа? Чакай де, къде тръгна?“

3. „Горе долу“. Тук отправям послание, че съм много доволен. Напоследък не се е случвало да викам по тях. Предишните провинения са вече забравени. И добре, че не се помнят, че иначе…

4. „Ама хич не слушат“. Това е обратното на горното и обикновено отразява моментно състояние. Веднага следва „Ей на да ти кажа, точно преди малко отнесоха една кавга задето не искаха да си подреждат стаята“.

5. „Поизслушват се малко“. Давам го скромно, та скромно, ама ти се сещай. Не се хваля много, да не спрат да ме питат повече от отегчение. А пък аз обичам да отговарям. Особено, като съм в настроение.

6. „Не мога да се оплача“. Като цяло искам да кажа, че съм много доволен, ама чакай да чукна на дърво, да не обърна тренда. Така, за всеки случай. Не, не, в никой случай не съм се отпуснал. Няма да се размине без бели, знам си го.

7. „По малко слушат, да има и за утре“ . Този шаблонен отговор от 80-те години иде да покаже, че по-скоро съм реалист и съзнавам, че имам всички основания да се радвам, задето не ми причиняват излишен стрес.

8. „А у вас слушат ли?“. Заемам отбранителна позиция. На въпроса отговарям с въпрос. Тази ми реакция може да означава едно от двете: или „Преди малко така са ме ядосали, че още не ми се говори“ или „Като ги знам твоите, ти пък с кои очи ме питаш?“.

9. „Е, какво да ти кажа и така и така е“ – елегантно затварям разговора. Нищо не казвам. Умело запазвам послушанието на децата само за мен и вече спокойно може да повдигнем друг въпрос. Например „ Бият ли се много?“. На който имам само един отговор – „Уха-а-а (т.е. спукват се от бой), всеки ден“.

Винаги имам на въоръжение горните отговори и така чакам някой да ме попита „Как си?“ на което бързо отговарям. И после „Слушат ли децата?“, и дано да не бърза, и да има повечко време.

– Момчета, хайде да тръгваме, че закъсняваме за училище!