Симптоми на детската депресия
До 70-те години на миналия век съществува убеждението, че състояния, подобни на депресията при възрастни, е възможно да бъдат наблюдавани едва по време на юношеството. През 80-те години някои автори започват да описват детските депресии с термини, подобни на използваните при възрастните и техните данни показват, че депресивните състояния при деца и юноши имат сходни симптоми с тези в по-късната възраст, а също така става ясно, че могат да се срещат при много по-малки деца, отколкото първоначално се е смятало. Вследствие на тези наблюдения вече се приема, че голяма част от симптомите на депресията при възрастните се появяват в различна степен и през детството и юношеството.
Какви са симптомите
Депресията се проявява основно в триадата:
- понижено настроение
- понижена физическа активност
- понижен мисловен процес
Пониженото настроение в течение на деня се променя. В сутрешните часове на деня настроението може да е приповдигнато, децата отиват в училище и с течение на деня настроението се променя, като пикът е настъпването на вечерта.
Децата не се интересуват от нищо, може да си седят в стаята, може да повишат температурата си, може да получат други соматични проблеми. Децата са плахи, имат постоянни проблеми в училище, конфликти с учителите и/или съучениците. Никакви успехи не ги радват, постоянно виждат отрицателните страни на събитията и случващото им се. Не взимат участие в никакви семейни развлечения или игри с приятели.
Депресираните деца се чувстват тъжни почти през целия ден. Те може да викат (крещят) без причина към членовете на своето семейство или съучениците си. При част от тях се наблюдава прилепчивост към родителите в различни ситуации.
Подрастващите редуват приповдигнатото настроение с понижено настроение. Наблюдава се понижена физическа активност в нежелани двигателни дейности. Подрастващите предимно лежат или седят в една поза. Физическата активност не влияе върху интересите им.
Мисловният процес е отнесен, речта тиха. Подрастващите като цяло изглеждат замислени. Наблюдава се апатия в поведението им, в същото време и прекалено много забрава за събития, задачите, своите вещи. В разговор трудно намират точните думи. На въпроси, отправени към тях, правят големи паузи, наблюдава се „зацикляне” на мисълта, ниска концентрация. Избирателно говорят с други хора т.е. проявяват „мутизъм” (спират да говорят). Много често подрастващите мислят за себе си негативно: „мен никой не ме обича”, „страх ме е от…”, „при мен нищо не се получава”. Плахи и тревожни са, но в същото време може да проявяват раздразнителност и гняв. Много често се отбелязва повишена чувствителност към шум и различни външни стимули. Наблюдава се снижена самооценка в следствие на чувство на малоценност, проблеми с училищната успеваемост, намалява интереса към всякакви умствени занимания. Депресираните деца могат да имат силно чувство на вина – необоснована. Децата мислят за неща, които не са техни грешки, но чувстват като свои. Чувстват се толкова зле, че могат да направят опит да наранят себе си.
Много често възникват соматични проблеми – децата усещат слабост, болки в гърдите, сърцебиене, възможно е да вдигат температура, болки в главата, болки в стомаха, чревни дисфункции и др. Апетитът им намалява, а в следствие на това и теглото.
Депресията има своите различни проявления, спрямо възрастовия период, в които се наблюдава.
При деца на възраст между 2 и 3 години депресията може да се опише с такива признаци като: забавено психическо развитие (интелектуално и речево развитие или затруднения за достигане на определени постижения във възрастов план) – развитие на речта, манипулации с предмети, предвижване в пространството, неадекватност в цикъла сън-бодърстване, постоянно печално изражение на лицето, чест плач, нараняващо се поведение (нанасяне на травми върху себе си), вредно поведение или стереотипии (като сукане на палец).
При децата на възраст между 4 и 5 години депресията се проявява в описаните до момента прояви, както и в дисфункции на сърдечно-съдовата система, дихателни проблеми, нарушения на съня и апетита. Наблюдават се вялост, разсеяност, плачливост, отсъствие на игрови дейности, свързани с положителни емоции, любопитство и любознателност.
Децата в предучилищна възраст до 6-7 години рядко вербализират своите чувства за безнадеждност, тревога или недоволство. Негативните емоции и мисли, трудно могат да бъдат изказани с думи от децата в тази възрастова група. Обичайно за депресивните прояви в тази възраст са печалност, мълчаливост, намалени дейности, свързани с игра и радостни занимания. Наблюдава се загуба в общуването, взаимодействие с другите, склонност към неизмерима тревога по повод на раздяла с близки хора, неопределени соматични прояви, раздразнителност, плачливост, боязливост, кошмарни сънища.
В училищна възраст картината на депресията става по-отчетлива и диференцирана. Налице е потиснато настроение – децата на възраст между 9 и 10 години проявяват плахост в настроението, скука, чувство на безпредметна вина, обиждат себе си, чувстват се не можещи, говорят плахо, мислят, че не умеят нищо, сравняват себе си със съучениците си. В този възрастов период се наблюдават намалена мотивация в сферата на учебните дейности и социалната активност. Значително спада училищната успеваемост. Може да се наблюдава агресивно поведение към съучениците, учителите, родителите, братя/сестри. Често възникват проблеми със съня, апетита, самочувствието.
Във възрастта между 12 и 16 години депресивните симптоми наподобяват тези при възрастните. Настроението им обикновено не съответства на нормалните обстоятелства от живота. Училищната неуспеваемост се обяснява от тях с думи като: „Тъп съм”, „Аз съм глупав”, „Аз съм кретен” и т.н. Не ходят на училище, но не се и прибират вкъщи, а се мотаят из улиците. Губят интерес към всичко – дори и към компютрите и игрите, които преди това са поглъщали времето им. През този възрастов период често се наблюдават антисоциално поведение, употреба на алкохол и/или наркотици, агресивно поведение. Подрастващите се усамотяват, избягват големите компании от приятели и връстници. Често се уединяват и затварят.
Депресията при децата се различава от простото „лошо настроение” и ежедневните емоционални изблици, които често се наблюдават в живота на децата.
Ако едно дете е тъжно, то това не означава непременно, че е депресирано, но ако тази тъга е постоянна, ежедневна – то това състояние може да прерасне в депресия. Когато детето се държи провокативно и това влияе върху неговите ежедневни социални дейности, неговите интереси, домашното за училище или семейния живот, може да се предполага, че детето проявява депресивни симптоми.
Депресивните симптоми в развитието на детето се проявяват в поведението му. Ето защо всяка промяна, която родителите забележат, би могла да бъде „сигнална лампа” за тях да говорят със своите деца, колкото и трудно да им се струва това в съответния период от развитието на подрастващите.
Автор: Йорданка Какалова, магистър психолог Детско-юношеска и училищна психология, арт терапевт, обучаващ се психотерапевт към Дружеството по позитивна психотерапия
10,744 преглеждания
