Седем родителски прегрешения, които ще ни спасят от полудяване
Нека се опитаме да забравим бебето поне за миг… Защото ние, майките, също сме ХОРА! И като всички хора имаме нужда от нормални човешки неща. Например като това да заспим на дивана пред телевизора, да си оставим неизмитата чаша от кафе до леглото, да си вземем душ САМИ, да спим седем часа без да се будим, да се нахраним седнали, да отидем на йога.
Откакто бебето се роди, нищо от тези, а и куп други неща, не са ми се случвали. Нито веднъж!Предполагам и на вас.
Нека да помислим: Дали, ако не се откажем от мисълта, че трябва да бъдем перфектни майки или поне такива, каквито нашите майки са ни вменили, че трябва да бъдем и извадим на показ поне част от истинската си същност, не бихме се почувствали мъъъничко по-добре?
Повече от всякога днес отвсякъде сме залети от информация кое, какво и как е добре да правим в името на доброто здраве и перфектното развитие на децата, но една част от нас тихо нашепва, че може би има и други начини нещата да се получат, без да жертваме себе си и личната си неприкосновеност на сто процента. При това с минимални компромиси и отклонения от всепризнатите правила. В края на краищата не можем да сме нормални родители, ако не сме нормални хора, нали? А, нормалните хора се съмняват, грешат и уморяват.
Ето моите седем гряха, които не ме правят перфектен родител, но ме правят нормална.
1. Използвам залъгалки
Залъгалките са измислени за бебетата и едва ли ще се случи кой знае каква беда, ако от време на време прибягваме до помощта й, за да успокоим бебето си. Да, всички съветват, че е по-добре да не го правим, но ако беше толкова лошо, защо е измислено и те имат ли бебе в момента или раздават съвети от отдавна отминало време?
2. Телевизия по време на хранене или хранене с телевизия
Да включим телевизора, докато се опитваме да се борим с нахранването, едва ли е такова демонично прегрешение, каквото някои го изкарват. Синът ми беше изключително злоядо малко момченце и единственият ми шанс да го нахраня бяха минутите, в които даваха „Сънчо“. Каквото успеех да напъхам в устата му, ставаше единствено в тези заветни 10 минути. Не мисля, че гледането на телевизия за десет минути на ден с нещо му е навредило. След като порасна изобщо престана да гледа телевизия.
3. Кърменето задължително!
Много ми се щеше да кърмя повече, и ако с първото бебе успях някак да удължа този период до шест месеца, дохранвайки с адаптирано мляко от третия, с второто нямахме този късмет. Дъщеря ми е изцяло изкуствено хранена от първия месец по медицински причини. И макар да имах огромни угризения тогава, днес се радвам на здрави и напълно нормално развити деца. Така че, шишето с адаптирано мляко не е толкова голям грях, повярвайте!
4. Готови пюрета
Консервираната храна не е прясна храна, но върши същата работа, особено когато сме „на ръба“. Освен това освобождава време да повече разходки. Така че, ако всеки ден правим по повече от една порция за хранене на бебето, стерилизираме в бурканчета и прибираме, това наистина ще ни спести не само време, но и ежедневно бързане и доста нерви. Ако детето ни не се захласва по собствените ни кулинарни произведения, бурканчетата готова храна от магазина или тази от детската кухня, по никакъв начин не биха объркали развитието му.
5. Бебе в колата на паркинга!!!
Едно от най-страшните прегрешения е да оставим спящото си дете в бебешкото столче в колата на паркинга. Но има и такива смелчаци. Аз не съм от тях, когато бяха съвсем малки моите, бяха закачени като коали за мен. Не беше лесно, но и това мина.
6. Чужда помощ
Да потърсим „помощ от приятел или роднина“ от време на време, е в реда на нещата. Особено, ако децата са две или повече. Дали ще е баба, леля, сестра или ще наемем платена домашна помощница, ако можем да си го позволим, няма значение. Понякога е по-добре да платим на някой да ни помогне, отколкото да загубим ума си от умора и изтощение. Времето, което ще сме разделени с нашето съкровище ще ни зареди с нови сили за утрешното ни ежедневие с него и ще обостри отново майчинското ни усещане, че сме незаменими.
7. Ах, тези телефони и таблети!
Не, не ги харесвам изобщо, даже умишлено ги държа далеч от децата си, а като видя родители да ги връчват на малките, за да „изпият едно кафе на спокойствие с приятелка“ направо подивявам! Но, наскоро с очите си видях как действа това! Тишина, спокойствие и ароматно кафе в чашата, не по блузата ми! Е, какво пък, нито ще се изтърка, нито ще се счупи, нито на детето ще му стане нещо от половин час зяпане в екрана. Марийчето имаше да ми казва толкова интересни неща…
Е, това са моите седем родителски прегрешения, с които се примирих в името на спокойствието ни и в името на това да ми остава по някоя минута време, защото „и аз съм човек“. Ако това ще са причините, поради които ме очакват в ада, готова съм да поема теглото си. 🙂
текст: Нели Терзиева
Първите седем
47,455 преглеждания
