Седем неща от родителското ежедневие, за които да спрем да се тревожим
Всички родители се тревожат, изпитват вина и винаги намират причина да правят някои неща, за които след това съжаляват.
Като повечето житейски задачи, родителството има своите особености и дори се подрежда сред най-трудните, че даже май е най-трудната. Родителите винаги имат за кого да се грижат, за кого да се притесняват, на кого да помагат. Списъкът е безкраен и съвсем естествено повечето тревоги са напълно оправдани, но има и такива, които е по-добре да заключим в килера и да забравим завинаги за тях.
Следващите седем са именно такива.
Без лични очаквания
Повечето жени имат огромни надежди и очаквания от майчинството, безброй неща, които неизменно вярват, че ще направят, независимо от това колко са ангажирани и уморени. Но почти веднага след раждането, всяка майка бързо осъзнава, че нещата съвсем не са такива, каквито е мечтала да бъдат и забравя за големите си амбиции.
Ето защо е важно да се освободим от идеята да бъдем перфектни родители, защото това просто няма как да се случи и да продължим родителското си ежедневие просто вършейки онова, което умеем най-добре, опитвайки се да загърбим излишните тревоги, свързани с децата ни.
Да пренебрегнем чувството за вина
Макар да казваме вина, имаме предвид хилядите малки и големи вини, които си внушаваме оправдано или не, че имаме спрямо децата си. Едни от най-често срещаните самообвинения са, че не прекарваме достатъчно време с децата си, че не сме ги кърмили поне две години, че не сме успели да стигнем навреме за началото на тържеството в детската градина, че сме забравили кутията с обяда у дома, че не сме им разрешили да отидат някъде с приятели. Всички тези т.нар. „вини“ са напълно непотребни, а вината, която изпитваме ненужна. Освен това те пречат да се радваме на настоящите моменти с децата ни.
Старанието всичко да изглежда идеално само ни уморява
Домът ни да е чист и подреден, дрехите да са идеално изпрани и изгладени, да готвим само домашни ястия, да имаме перфектен брак, умни и талантливи деца и т.н., и т.н. Искаме всичко да е в идеален порядък и винаги да изглежда така. Добре е да сме наясно от самото начало, че това е мисия невъзможна и нереалистична. Такива картинки съществуват само в лъскавите списания и още по-лъскавите реклами, и са непостижима цел. Не е нужно и да сравняваме своето семейство с това на съседите или на приятелката ни, защото те няма как да си приличат. Добре е да приемем, че никой не е съвършен. Това ще ни помогне да осъзнаем и истината, че и ние самите не сме и няма как да сме съвършени.
Да спрем да се притесняваме от това „какво ще стане“
Ние българите имаме една много показателна поговорка за „нероден Петко“ и за притесненията, свързани с появата и живота му след време. Ако съумеем да приемаме реалността такава каквато е, ще ни е далеч по-лесно да я управляваме, вместо да се притесняваме за неща, които евентуално ще се случат някъде, някога, а може и да не се случат изобщо. Подобни притеснения са напълно ненужни и е глупаво да им се отделя каквото и да било време. По-добре да се съсредоточим върху решаването на задачите, които ежедневието е поставило пред нас в настоящия момент, вместо да губим сили и енергия в мисли за такива, които дори не съществуват.
Хубаво е да избягваме да се сравняваме с другите родители
Всяко семейство е уникално, също както уникален е характерът на всеки отделен човек. Всичко, което се случва в ежедневието ни също е единствено и неповторимо. Някои дори казват, че да сравняваш две семейства, дори те да имат роднинска връзка, е като да сравняваш морков с картоф.
Вместо това, по-добре да правим онези неща, които умеем най-добре за собственото си семейство и да приемаме другите само като приятели или познати.
Сравняването с други родители и опитите да приличаме на тях е идея, лишена от всякакъв смисъл. Всеки родител има собствен стил на поведение, разбирания и виждания, които ще помогнат децата да развият своя собствена индивидуалност.
Избягването на сравненията се отнася и до това да сравнявате по-малките с по-големите им братя и сестри.
Страхът от грешки
Колкото повече се страхуваме да не направим някоя грешка, толкова повече се увеличава вероятността да я допуснем. От друга страна, ако една грешка вече е направена, вече няма никакъв смисъл да се тревожим за това, че сме я направили. Така или иначе напълно безсмислено е да се тревожим за неща, които не можем да променим. Разбира се, винаги можем да се поучим от грешките си и е смислено да се опитаме да правим всичко възможно да не ги повтаряме в бъдеще.
Свръхконтролиращи родители
Родителите са особено настойчиви по отношение на контрола по време на отглеждането на първото дете. Интересен феномен е, че с всяко следващо дете, желанието да контролираме всяка ситуации отслабва. Осъзнаем ли и приемем ли, че не е нужно, нито полезно да се опитваме да контролираме живота на другите, били те собствените ни деца, от плещите ни ще се стовари огромна тежест.
Животът е ролер костер, които не можем да управляваме и е напълно безсмислено да опитваме, затова е по-добре да се насладим на спускането с него.
3,009 преглеждания
