Това са 116 жени от България и Италия, които говорят открито, отговорно, анонимно, вълнуващо, модерно и смело за това, което представлява за тях темата майчинство. Техните разкази, есета, стихотворения, комикси и музика по темата можете да намерите в сборника “Възможните майки”, на издателство “Скалино”. Книгата е изключително богата на емоции и чисто откровение. Тя печели с калейдоскопа от преживяното и искрено споделеното. Темата за жената и нейното природно предназначение – да бъде майка, е във фокуса на сборника, без да дава рецепти, да поучава или препоръчва, а напротив – тези гласове са оставени да говорят свободно и открито чрез своеобразна анонимност. Авторките са изброени само в началото на сборника и не се обвързват с конкретен текст. Книгата не дели жените на майки и не-майки, защото като че ли всяка история се опитва да се бори с клишетата, принудите и обществените стереотипи. За мен тази книга е за Жената и за това, което тя губи и печели, когато стане или не стане майка. Изключително препоръчвам и текстовете на жените не-майки. Защото няма по-лош и коварен път от обществената и социална принуда, от натиска “да бъдеш”, без да искаш или да си готов затова и за трудността да отвоюваш правото си на избор.
Сборникът “Възможните майки” е събрал смелостта, модерността и откровението на днешната жена – възможна майка. Съставителките Емилия Миразчийска и Райна Кастолди имат амбицията да представят книгата и проекта на литературния фестивал в Мантуа през септември.
Можете да откриете повече за книгата, разпространението й, авторите и впечатленията тук: http://www.facebook.com/pages/Възможните-майки-Le-mamme-possibili/193048970727465
Ето и няколко цитата от сборника:
“Откакто станах майка разбрах, че книгите, които пишем, картините, които рисуваме, децата, които раждаме, всичките ни художествени рожби понякога могат да се обърнат срещу нас. И това е нещо, което трябва да приемем …
“…Когато родих детето, родих и майката, новата себе си. Години ми трябваха да свикна не с детето, а с новата себе си. Новата аз неочаквано имаше гърди, от които млякото потичаше, ако на екрана по време на кинопрожекция се появи образа на бебе…”
откъс от “Най-сладката болка”
“Възможността на имам дете е затворена в стъкленица с мъжки скрупули и страхове, държана е на разстояние от мъжки колебания, нерешителност, дистанцираност, възпрепятствана е от безпомощността на тайно изпитото хапче или прозрачната хлъзгава материя на някой презерватив и дори рядко идващият разтърсващ оргазъм не е някакво утешение.”
Откъс от “Имате ли дете”
“Ненавиждам разлигавеното писане за това какво било майчинството, как преобразявало, колко важно било за жената. Майчинството, раждането, децата, отглеждането и пускането им в света са по-често убийствен труд, безсъние, страдание, тревоги, но са част от живота…
Избрах да повторя заглавието от книгата на Марчело Мастрояни, не само защото я харесах (естествено и актьора), но и заради две изречения от първата страница: “Спомням си алуминиевото тиганче с липсваща дръжка. Майка ми ни пържеше яйца.” Ето така – обикновено-необикновено, бих се надявала да си спомнят децата ми за мен.”
Откъс от “Спомням си, да, аз си спомням”
“ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПРЯСНО-
НАУЧЕНИ ДУМИ
“Зла вещица” е мама,
казва малкият ми син.
С обич
28 септември
ЕСЕН
Есенно утро. Децата пеят.
Зад прозорците на забавачката
Чувам гласа на моя син.
5 ноември
Откъс от “Краткостишия от един дневник”
Сборник “Възможните майки”, издателство “Скалино”, 14 лв.
Снимка: Галя Йотова
Текст: Милена Димитрова
