От раждането, а дори много преди него, си представяме как общуваме с нашето дете. Представяме си дори какво ще стане, когато порасне, как ще ни споделя проблемите си, а ние ще сме винаги до него, за да му помогнем със съвет. Е, може би след години, когато порасне и влезе в трудните тийн години, а диалогът се води по-често на висок тон, ще има моменти, в които ще съжаляваме, че се е научило да говори 🙂 Но преди да се стигне дотам, сърцето на всеки родител копнее да чуе думичките „мама”, „тата”, а след това и цял порой от сладки половинчати думи, които очароват и ни карат да се гордеем.
Как да помогнем на нашето дете да започне да говори? Как да обогатим пасивния му речник и да го превърнем в активен?
Изключително значение има колко ние говорим на детето. Интересен факт е, че ако детето не чува говорна реч, то няма самостоятелно да открие гласовия звук и способността да общува чрез него. Ако при особени обстоятелства то се окаже извън човешко обкръжение и не слуша в ранна възраст речта на възрастните, собствената му реч не се развива. За такава връзка свидетелства развитието на глухота в нормално чуващи деца, възпитатавани от глухонеми родители и изолирани от широко социално обкръжение.
Известно е, че ако слушането на реч падне по-ниско от определен предел, възниква състояние на речева (сензорна) депривация¸ която нарушава вербалното развитие на детето. Тези факти се наблюдават у деца, възпитавани в първите си месеци от животни или в специални детски заведения. В тези случаи се развива синдром познат с името „синдром на Маугли”. За онези от вас, за които е любопитно как децата отгледани от животни се самоопределят и развиват, ще разкажем накратко няколко примера преди да преминем към полезните съвети за възпитаване на говорни умения във вашето дете.
Амала и Камала – две индийки отгледани от вълчица
Двете момичета са открити във вълче леговище, където били кърмени от вълчица наред с две вълчета. Едното момиче било на 8, а другото на около 3 години. Те можели да ходят само на 4 крака, издавали звуци, подобни на вълчите и се приемали като част от глутницата. Не разбирали човешка реч и се страхували от хората. Децата били прибрани в приют, но въпреки опитите за социализиране от страна на обгрижващите ги, Амала починала на следващата година, а Камала доживяла до 17 години. Тя успяла да придобие някои човешки навици, но умственото й развитие не надминало това на 4-годишно дете.
Дете на джунглата и павианите
Известен е случаят на дете, открито в Африка и отгледано от павиани. Въпреки че след намирането му, то е отделено от тази среда, то запазва някои маймунски черти. Дори на 50 годишна възраст все още човекът бил запазил озъбената усмивка и навикът да се почесва и скубе по главата.
Открит в гората
Във Франция било намерено 12-годишно момче, което се катерело по дърветата ловко като маймуна и според местните живеело в гората поне от 7 години. Младият лекар Жан Итар описва историята на т.нар. „Виктор”. Детето не съдействало за социализирането си, чувствало се много зле и опитвало да избяга. Имало нервен тик и нямало доверие на хората. Въпреки че бил научен да се облича, да изпълнява прости трудови навици и да си служи с инструменти, до края на живота си не успял да усвои четенето и писането.
И още от съвременния свят…
Съвременни случаи са наблюдавани и няколко пъти в Русия. През 2006 социалните откриват момче, което спяло в барлога, споделяна с бездомни животни. То можело да ходи само на 4 крака, пиело вода от локви, не можело да общува с хора.
Момче, страдащо от същия синдром станало жертва на майка си, която не говорела със сина си и го третирала като един от многото си домашни любимци – папагали. Седем годишният Ваня бил прекарал целия си досегашен живот в апартамент, пълен с птици и поради липсата на внимание от страна на майка си, той можел да комуникира единствено с чуруликане.
Да заредим речта си емоционално
Дори и при нормално отглеждано и възпитавано дете отрицателно влияние върху вербалното му развитие оказва реч, която е еднообразна в звуково отношение, без да е украсена с ярки емоции и неадресирана към него. На тази основа се изтъква значението на среда, в която детето чува реч и това благоприятства развитието на неговата. В такава среда в детето се формира потребност от разбиране на речта.
Важни съвети:
1. Проявявайте интерес към всяка вокализация на детето.
2. Радвайте се на всяко произнесено, макар и случайно, звукосъчетание. Благоприятно действат изразени от вас емоционални отговори на всяко негово „изказване”.
3. Поощрявайте всеки нов вокален звук, защото това довежда до закрепване и прогресивна промяна към предречева вокализация с постепенно приближаване до речта на възрастните.
4. Първите звукови комплекси „ма-ма”, „та-та”, „ба-ба”, които детето спонтанно произнася, подхващайте с готовност и му ги повтаряйте, за да се фиксират в репертоара му.
5. След затвърждаване на първите думички винаги свързвайте казаното от детето с предмети или действия – «Вярно е, това е мама». По този начин помагате най-много за усвояване на функцията на речта от децата.
Да обобщим
Изключително важно е детето да чува колкото се може повече реч около себе си, да усеща, че възрастните чуват и се радват на неговите спонтанни звукосъчетания. Дори и детето да не желае да повтаря след вас подаваните думи, имайте предвид, че всяко дете се нуждае от индивидуално време за създаване на т.нар импресивна реч – възприемане, осъзнаване, разбиране на чуждата реч. Щом не желае да повтаря, не го насилвайте, може би се нуждае от време да се осмели да проговори. Но не спирайте да го провокирате към вербален изказ, обяснявайте му на глас всичко, което правите с него, около него. По такъв начин гласовите контакти с възрастните могат да повлияят положително на установяването на речта. Чутите от децата речеви въздействия на възрастните могат да влияят положително на вербалните функции, само в случай, че тези въздействия бъдат включени в процеса на общуване, т.е. то осъзнае речта като начин за комуникиране, а не като самоцел.
