Рио де Жанейро – пристанището на вечното лято
Световното събитие в Рио – ежегодният карнавал, започва 40 дни преди католическия Великден и през тази година се пада от 28 февруари до 4 март.
Името на града в превод – „Януарска река” – е дадено от португалските мореплаватели, които стигнали до живописния насечен бряг на 1 януари 1502 г. Те си мислели, че навлизат в широка делта, а това бил всъщност заливът Гуанабара, около който 63 години по-късно се създава уникалният град. Ето първата от няколко заблуди, с които ще се срещна тук.
Атлантически океан, лагуна и тропически гори – и всичко това в центъра на града? Рио де Жанейро е изключително зрелищен с природните си красоти. Със средна годишна температура от +23оС и население от 6 милиона, столица на Бразилия до 1960 г. и втори по големина в страната, Рио е пълно с енергия място, обгръща те с влажната си тропическа прегръдка и те държи любопитен до малките часове.
Ще се загубиш без гид?
Движението в целия град е еднопосочно, а метрото е изключително добре организирано и поддържано. Ако човек има време, може без проблеми да се ориентира и на десетопръстната система – местните жители с прякора „кариоки” са много сърдечни и те отвеждат до спирката, която търсиш. За кратък престой обаче задължителните обекти се обикалят най-ефективно с микробус и екскурзовод. Абсолютно задължително е посещението на Sugar Loaf (Захарната буца) – възвишение на 400 м над океана, до което се стига с въжена линия. От там се открива невероятна панорамна гледка на 360о – както към централния залив на града и статуята на Христос, така и към Копакабана на юг. Бохемският квартал Санта Тереза, акведуктът на Лапа, Ботаническата градина, стадионът на Пеле Маракана, ултрамодерната градска катедрала (проектирана от Оскар Ниймайер да събира 20 хиляди поклонници), Градският театър и някоя от десетките самба школи са малка част от задължителните спирки, които няма да ви допуснат да стоите в затвореното пространство на някой от многобройните музеи. Градът се готви усилено за финал на световна купа и олимпийски игри.
Рио – опасен град?
Фавелите – гетата на мегаполиса, виждаме по пътя за хълма Корковадо, където e символът на Рио – статуята на Христос Спасител. В тези квартали бараките са от дъски и ламарини, няма план на застрояване, нито друг закон освен този на местните банди. Показват ни тежко бронирани машини, с които полицията влиза там при безредици. Никой не знае колко хора ги населяват и какво се случва, но и никой от другите квартали не може да влезе свободно. Туристите също са нежелани, освен ако не отидат с група за подпомагане – тогава ъндърграундът показва част от своето лице, за да изкара някой реал. Полицията патрулира из целия град и пътешествениците са подробно предупредени за опасностите. Реалността е, че ако спазваш елементарните мерки за сигурност – не ходиш накичен с бижута по тъмните улички, не се напиваш с непознати и не замръкваш неизвестно къде, рисковете са не повече, отколкото във всеки друг голям град по света.
Още една илюзия – разюзданата Копакабана
Най-прочутият плаж на света, символ на неспирния купон, първоначално е бил откъснат от града от планините. Едва в края на 19 в. Старият тунел го свързва с квартал Ботафого. Мощните вълни и няколкото километра златист пясък веднага правят впечатление на жадните за отмора, а построяването на неокласическия Copacabana Palace Hotel и десетките му знаменити гости от артистичните и бизнес средите от цял свят превръщат мястото в еманация на безгрижието от 20-те до 50-те години на миналия век. Сегашната Авенида Атлантика, която минава край него и десетките жилищни и хотелски сгради, идва от юг, от по-престижния плаж Ипанема. Булевардът има по 4-5 платна за всяка посока и зелени алеи с палми в средата. През уикендите и празничните дни лентите от страната на плажа са затворени за автомобили. Хора в спортни екипи на всякакви възрасти ходят или тичат в двете посоки, а там, където минават пешеходните пътеки, излизат на своите колички най-възрастните или инвалидите – да се порадват на слънцето и шумните групички наоколо. Тротоарите следват традицията на португалската метрополия и са на черно-бели вълни. Мъже с по-развинтено въображение ще ви кажат, че това са всъщност извивките на женското тяло. Първата работа на пристигащите на плажа е да си наемат шезлонг и чадър. Единици лягат върху хавлии: пясъкът е толкова горещ, че прогаря кожата. Цената на два шезлонга и чадър е равна на 12 български лева. Пропускам сравненията с родната действителност и обръщам внимание на задължителната разхладителна напитка – агуа де коко, кокосовата вода. С мачете продавачът нанася три резки удара по горната част на черупката на пресния плод и ни я поднася със сламка.
Започвам да се озъртам за Жизел Бюндхен и безумните топлес красавици, които сме чували, че се подвизават тук. Още в края на първия ден разбирам, че това е още един от митовете за Рио – показването по монокини е забранено, а всеки е донесъл на плажа каквото си има – коремче, целулит, сбръчкана от прекалено излагане на слънце кожа. Хората са съвсем семпло облечени и напълно нормални и освободени – играят волейбол или футбол, флиртуват, хапват скариди на шишче или спят след снощния купон. Дори много красивите момичета са естествени и скромни. Полицейски вертолети летят ниско, а спасителите надуват свирките подир всеки, който наруши правилата. Тъмнокож красавец с телосложение на Аполон заковава погледите на дамите и се мята в огромните вълни. След малко се прибира под чадъра на своя бял приятел със златен ролекс.
За кариоките и гостите Рио си остава „Изумителен град”, както се пее в химна му, на Тропика на Козирога. Не спира да се кърши в ритъма на самба и да посреща с отворено сърце. И ако искате да го усетите още малко и да запазите лятото, пуснете си R.I.O.
Текст и снимки: Бойка Велинова
www.bonboniera.bg
3,198 преглеждания
