Разделянето на бебето и майката след раждането
След тежката работа на раждането много майки се наслаждават на времето, което прекарват с новороденото си бебе веднага след раждане. Това е времето, когато двамата могат да се взират един в друг и да започнат да изграждат връзка помежду си. Здравото новородено, което не е било под въздействието на наркотици по време на раждането обикновено ще бъде много будно в първите 1-2 часа след това. Майките също, ако не са под въздействието на медикаменти, откриват, че са много будни по това време. Първото кърмене може да се случи в този период, а родителите да започнат да опознават бебето си. Въпреки това лекарите, акушерките и родителите продължават да бъдат под влиянието на някои митове, свързани с периода след раждането и продължават да разделят майките и бебетата без необходимост.
Мит: Бебето може по-добре да бъде наблюдавано за дихателни затруднения в детското отделение. Новата майка може да не забележи дихателни проблеми.
Ако майката е получила опиати, такива като петидин за обезболяване на раждането, дишането на бебето може да бъде засегнато. Професор по акушерство и гинекология Джефри Чемберлейн потвърждава, че опиатите преминават през плацентата и могат да имат негативен ефект върху дишането на новороденото.[1]
За да се противодейства на това, може да се даде противосредство на бебето. В повечето случаи обаче, действието на противосредството ще свърши докато бебето все още има достатъчно високи нива на опиати в кръвта, за да причинят дихателни проблеми. Много малко е вероятно бебетата, които не са под въздействието на опиати и са здрави, да спрат да дишат спонтанно. Ако не сте приемали опиати по време на раждането, най-вероятно ще бъдете будна и отзивчива. Също така най-вероятно ще забележите дихателни проблеми, ако възникнат при бебето ви.
Мит: бебето ще спи и няма да забележи, че е разделено от майка си
Ако беше така, новите родители биха могли да си почиват много повече в първите дни! Професор по педиатрия Катарина Майкълсон и нейните колеги са наблюдавали колко пъти плачат новородените бебета. В първите 90 минути след раждането, бебетата разделени от майките си плакали 10 пъти по-често отколкото бебета, които са били във физически контакт с майките си.[2] Здравните изследователи в Каролинска болница в Швеция са направили същите открития. Наблюдавали са, че бебетата, отделени от майките са започвали да плачат и са спирали, веднага, след като са били връщани. Изследователите от Каролинска болница са стигнали до извода, че най-подходящото място за здравото новородено бебе е в тесен физически контакт с тялото на майка му.[3] Бебетата плачат по-малко в ръцете на майките си, в сравнение с детското отделение или ако са повити и оставени до леглото на майка си.
Има и други предимства на контакта кожа-до-кожа в сравнение с отделянето. Полски изследователи са наблюдавали три групи новородени. Първите са били в контакт кожа-до-кожа с майка си, вторите – повити и сложени до майка си и третите са били повити и отделени от майката. Открили са, че честотата на плача е значително по-висока в отделената група. Групата в контакт кожа-до-кожа са плакали 7 пъти, повитите до майка си – 17 пъти, а отделената група – 38 пъти. Също така са открили, че нивата на глюкоза в кръвта са били най-високи в групата кожа-до-кожа и най-ниски в отделената група. Телесната температура е била най-стабилна в групата кожа-до-кожа. Изследователите са стигнали до извода че контактът кожа-до-кожа с майката е най-доброто място за новороденото бебе.
Мит: Отделянето на новороденото бебе от майка му за няколко часа не се отразява върху връзката между тях
Ако сте разделена с бебето в първите няколко часа след раждането, това не задължително означава, че няма да можете да установите връзка с него. Установяването на връзка и привързването отнема време. Въпреки това в „Наръчник за ефективна грижа през бременността и раждането” авторите разглеждат медицинската литература и описват няколко проучвания, които са изследвали ефектите от разделянето на майката и бебето. Тези проучвания показват, че отделянето по-вероятно ще доведе до по-малка привързаност от страна на майката. Отделянето е доказано неефективно и вероятно вредно. Авторите стигат до заключението, че докато нови изследвания не докажат някакви предимства от отделянето, майките трябва да имат неограничен достъп до техните бебета.[5]
Мит: Отделянето на новороденото бебе от неговата майка за няколко часа не се отразява на успеха на кърменето
Няколко проучвания дискутират това. Педиатрите в Обща Болница Малмо в Швеция откриват, че дори разделяне за 20 минути след раждането, може да доведе до проблеми при сукането, дори, ако майката не е получила медикаменти по време на раждане.[6] Авторите на „Наръчник за ефективна грижа през бременността и раждането” потвърждават, че разделянето може да има негативен ефект върху успеха на кърменето. Техният преглед на наличните изследвания показва, че при жени, които са имали ограничен контакт с техните бебета, е значително по-вероятно да спрат да кърмят в първите 3 месеца.[7]
Мит: бебетата имат нужда да бъдат изкъпани и стоплени след раждането
Тази практика започва след Втората Световна Война. По този начин са възнамерявали намерение да се намалят броя на случаите стафилококови кожни инфекции. Бебетата са се отделяли от майките и са били къпани в детското отделение, често във вода с дезинфекционно средство. Сега обаче изследванията несъмнено показват, че няма полза в това да се къпе новороденото бебе в детското отделение, независимо дали се добавя нещо към водата или не. „Наръчник за ефективна грижа през бременността и раждането” обяснява, че контактът кожа-до-кожа с майката има защитно действие. Бебето се колонизира с микроорганизмите на неговата майка, вместо с резистентните към антибиотици микроорганизми, които често се срещат в болниците.[8]
Основни заключения:
• Някои медицински лица имат политиката бебето да бъде помествано в неонатологичното отделение за наблюдение за няколко часа след раждането. След търсене в Националната Библиотека на Медицинската База Данни (The National Library of Medicine’s Database), Библиотеката на Кохрейн (Cochrane Library)* и Информационното Ресурсно Обслужване за акушерки (the Midwives Information and Resource Service)**, не успяхме да открием каквото и да е доказателство, че това е полезно за здравото новородено или неговите родители.
• Не успяхме да намерим каквото и да е доказателство че здравата майка или здравото новородено, които не са били под въздействието на наркотици, които могат да намалят тяхната будност, получават каквото и да е полза от разделянето веднага след раждане
• Бебетата отделени от майките си след раждането плачат значително повече от бебетата в контакт кожа-до-кожа с майките си.
• Бебетата отделени от майките си след раждането имат значително по-ниски нива на кръвното pH и по-малко стабилна телесна температура, отколкото бебетата в контакт кожа-до-кожа с майките си.
• Има доказателства, че рутинното разделяне на майките и бебетата се отразява негативно на привързването между тях и успеха на кърменето.
* Библиотеката на Кохрейн съдържа една от най-обширните колекции на изследвания и ревюта в областта на акушерството и гинекологията.
** Информационното и ресурсно обслужване за акушерки (MIDIRS) е колекция от изследвания, публикувани в научни списания, свързани с акушерството и майчина грижа.
Източник: www.childbirthinternational.com
Превод: Олга Дукат
Статията е любезно предоставена от център Естествени идеи
Прочетете още:
Естествено раждане и нормално раждане – има ли разлика?
Няколко основателни причини да се подготвим практически за раждането
Референции:
1. Chamberlain, G., & Findley, I., 1999, ‘ABC of Labor Care’, British Medical Journal, vol 318, pp. 927-930.
2. Michelsson, K., Christensson, K., Rothganger, H., & Winberg, J., 1996, ‘Crying in separated and non-separated newborns: sound spectographic analysis’, Acta Paediatrics, April;85(4), pp. 471-475.
3. Christensson, K., Cabrera, T., Christensson, E., Uvnas-Moberg, K., & Winberg, J., 1995, ‘Separation distress call in the human neonate in the absence of maternal body contact’, Acta Paediatrics, May;84(5), pp. 468-473.
4. Mazurek, T., Mikiel-Kostyra, K., Mazur, J., Wieczorek, P., Radwanska, B., Pachuta-Wegier, L., 1999, ‘Influence of immediate newborn care on infant adaptation to the environment’, med Wieku Rozwoj, Apr-Jun;3(2), pp. 214-225.
5. Enkin, M., Keirse, Marc J.N.C., Neilson, J., Crowther, C., Duley, L., Hodnett, E., &Hofmeyer, J., 2000, A guide to effective care in pregnancy and childbirth, Oxford University Press, New York, p. 437.
6. Righard, L., Alade, M.O., 1990, ‘Effect of delivery room routines on first breast-feed’,Lancet Nov 3;336(8723), pp.1105-7.
7. Enkin, M., Keirse, Marc J.N.C., Neilson, J., Crowther, C., Duley, L., Hodnett, E., & Hofmeyer, J., 2000, A guide to effective care in pregnancy and childbirth, Oxford University Press, New York, p. 430.
8. Enkin, M., Keirse, Marc J.N.C., Neilson, J., Crowther, C., Duley, L., Hodnett, E., & Hofmeyer, J., 2000, A guide to effective care in pregnancy and childbirth, Oxford University Press, New York, p. 432.
6,119 преглеждания
