Много често майките, с които се срещам, ми споделят един особен проблем – този труден момент, когато детето тръгне на ясла за пръв път.
Трудно е да обясня защо няма предписание за това как да се чувстваш в тази ситуация. Еднакво ОК е и да си на върха на щастието, и да те разяждат угризения и притеснения. Как така? Защото всъщност всяка жена чувства и двете по малко (или в повече).
Това е един от моментите, когато ще ти стане ясно, че детето не идва с инструкции за ползване. Ти не знаеш как ще се почувстваш в някоя ситуация, докато не я преживееш. Важно е да помниш, че чувствата ти са важни и валидни и никой на света не знае как би трябвало да се чувстваш. Каквото и да е, изправи се срещу него.
Забелязала съм, че майките, които най-много обичат работата си и желаят да се върнат, но в същото време са прекалено натоварени със стереотипно мислене за ролята си в семейството, изпитват най-много вина и угризения. За тези жени е важно да осъзнаят откъде им се внушава това мислене и да опитат да прегърнат собствените си чувства, а не това, което смятат, че се очаква от тях.
Ако ти си в такава ситуация – объркана, с желание да не стоиш по цял ден с детето, но и със страшно чувство за вина или паника, че нещо лошо може да се случи, замисли се от какво всъщност се страхуваш.
Много е вероятно огромна част от мислите, които те заливат, да не са израз на собствените ти цели, желания и обич към детето ти, а гласове от семейството, Интернет, приятелките и кой знае още от кого. Помисли добре какво мислиш и чувстваш ти.
Друг важен факт е, че децата също са отделни личности, много различни едно от друго. Замисли се какво се харесва на твоето дете. Ако племенникът ти така и не е успял да се адаптира в градината и сега го гледа баба му, това не означава, че твоето дете не може да иде на ясла, въпреки че е по-малко.
Реагирай според предизвикателството, което се поставя пред теб, не според страховете си за това какво би могло да не е наред. Прекалената паника може да нанесе повече щети, отколкото да помогне. Тревожният човек не е подготвен човек, колкото и да му се струва, че е така.
На паниката и въпросите „Какво ще е?“, „Дали се справям?“ и „Какво мога да объркам?“ отговорът може да е само един: Ами ако все пак всичко е наред?
Този материал се публикува с любезното съдействие на www.highviewart.com
