Старите хора казват, че е лесно вместо „да изпишем вежди, да извадим очи“, а преминалите през бебешкия и ранния детски период родители сами са се убедили, че тази задача е съвсем лесно изпълнима. И, да, пътят към ада наистина е осеян с добри намерения. Много често това могат да са нашите родителски намерения, нашите мисли за „доброто“ бъдеще на децата ни, идеята да не допускаме да правят „нашите собствени грешки“ и т.н. Всичко това обвито в прилежната униформа на думите, с които прехвърляме мислите и товара си към децата. А, те, думите – тежат, помнят се цял живот е ги носим като белег в душата си, независимо кога, как и по какъв повод са изречени. Особено, ако носят негативен смисъл.
Затова, ако искаме да не проваляме своите наследници, нека се опитаме…
… Да не мъмрим децата си за всяка тяхна грешка, защото така сами ще превърнем детето си в лъжец.
… Да не унижаваме децата пред техните приятелчета, пред нашите роднини и приятели, защото така ще ги лишим от възможността да се защитават, когато се налага.
… Да не правим избори вместо тях, защото никога няма да се научат да взимат сами решения.
… Да не поемаме отговорността за справянето с трудностите, защото така ще израснат като страхливци.
… Да не сравняваме своите деца с чуждите, за да не завиждат.
… Да не правим от мухата слон, за да не ги превърнем в нерешителни и потайни хора.
… Да не пренасяме своето чувство за неудовлетвореност върху тях, за да избегнат чувството, че са виновни винаги и за всичко.
… Да не иронизираме техните интереси, защото в противен случай ще им помогнем да се чувстват непрекъснато разочаровани от себе си.
… Да не потискаме емоциите им, за да не израснат като невротични млади хора.
… Да не се съмняваме във възможностите им.
… Да спазваме обещанията си, защото така ще ги научим, че думите са от значение.
… Да ги обичаме, за да са благодарни и обичащи.
