Ние сме Мария и Никол от Unicorn Baby – Консултации по детски сън и гостуваме на Първите седем, за да споделим от опита си в необятната сфера на съня на най-малките. Нека обърнем поглед към една от по-емоционално наситените и любопитни теми – тази за страха от тъмното, кошмарите и нощните терори.
Факт е, че към нас, консултантите по детски сън, най-често се обръщат родители на бебета. Бебешкият период се отличава с бърз растеж и изключително много развитийни промени. Способността на детето да заспива и спи продължително също съзрява в тази възраст и затова не е случайно, че един от най-честите въпроси към родители на бебета е „Спи ли?“.
Но сякаш фокусът върху съня изчезва след втората годинка на детето. Значи ли това, че сънят става спокоен и регулиран от само себе си? Уви, не винаги. Дори при много деца нощните събуждания и трудните приспивания да губят своя интензитет, опитът ни с деца над двегодишна възраст сочи, че често пъти има още какво да се желае. А и както всички знаем – с по-големите деца затрудненията стават с една степен по-сложни.
И понякога драматични.
Кошмарите, нощните терори и страхът от тъмното носят именно този драматизъм, от който косите на много родители настръхват. Тук е моментът да вдишаме дълбоко и да се запознаем с врага, както и с една-две стратегии, с които да му нанесем поражение.
Страх от тъмното
Страхът от тъмното обикновено започва да се проявява около втората годинка. Въображението става по-продуктивно, а паметта по-способна. Детето става все по-независимо, което води до падания, стряскания и нови емоции и то започва да осъзнава ясно, че светът, освен приятни вълнения крие и опасности. Освен това някои елементи от детски филмчета или приказки, които на нас възрастните ни изглеждат смешни или безобидни, могат да се сторят страховити на мъничето (вълкът от „Ну погоди“ населяваше кошмарите на някои от нас поне до петгодишна възраст, помните ли?)
Как да се справите?
Първо правило е не отричайте страха на детето, защото за него той е съвсем легитимен и колкото повече се опитвате да рационализирате, рискувате да задълбочите проблема. Същото важи и за много от така популярните методи като „Спрей срещу чудовища“, които вместо да прогонят страха, всъщност го правят по-действителен. Все едно казвате на детето „Да, има такова нещо като чудовище в стаята ти, ето ти едно спрейче и се оправяй сам.“ Не звучи особено окуражаващо, нали?
Освен това:
– Насърчете детето да прекарва повече време в стаята си, за да стане тя негово владение и територия. Играйте заедно игри с фенерче в тъмното, за да види детето, че тъмнината е просто отсъствие на светлина, а стаята му е същата тази, в която прекарва и светлата част от деня.
– Проявявайте разбиране и търпение. Раздразнението и порицанието няма да помогнат.
– Говорете с детето за страховете му – така ще научите кое е това, което го притеснява и ще получите ключ към разрешаването на проблема.
– Потърсете и други причина за страховете. Някоя сериозна промяна в ежедневието (започване на ясла, раждане на братче или сестриче или раздяла между родителите) може да се превърне в причина за завишена тревожност при лягане.
– Не престъпвайте вече поставени граници. Ако детето вече спи в самостоятелна стая или легло, не се връщайте към съвместното спане. Вероятността страховете да са само период е твърде голяма, а ако заради тях се върнете към стари навици, рискувате да задълбочите други проблеми със съня, които да останат дългосрочно.
Нощни терори
Нощните терори са типични за възрастта от 3 до 8 години и подлежат на израстване и се различават от обикновените кошмари.
Как да ги разпознаете?
– Детето изглежда изключително разстроено и в състояние подобно на паника. Обикновено състоянието е придружено с писъци и мятане на тялото
– Очите са отворени, но детето не е съвсем будно. Трудно е или невъзможно да бъде събудено. Поти се, диша тежко, пулсът му е учестен.
– Случват се обикновено в ранната част на нощта
– Детето няма спомен за епизода на сутринта
Защо се случват?
Нощните терори се случват по време на най-дълбокия сън и най-често са в резултат на преумора и недостатъчно сън. Могат да се отключат също при стрес или да се свържат с употребата на някои лекарства. Има и наследствени фактори.
Как да се справите?
– Осигурете добър режим на детето с ранно вечерно лягане, за да избегнете състояния на преумора. Това е най-добрата превенция и в голяма част от случаите дава резултат без да са необходими други действия.
– Осигурете предвидимо и спокойно ежедневие за детето, без излишни вълнения, стрес и промени
– Въведете успокояваща рутина преди сън
– Ако нощния терор все пак се случи, останете максимално спокойни. Отстрани може да изглежда страшно, но детето ви няма как да пострада. Опитайте да не се намесвате, освен ако няма пряка опасност от нараняване. Събуждането или взаимодействието с детето могат да имат обратен ефект. На сутринта, дори детето да не си спомня, опитайте да поговорите с него, за да установите дали има нещо, което го притеснява, но не навлизайте в тревожни детайли за случилото се през нощта.
Кошмари
Кошмарите са често срещани след третата годинка и също подлежат на израстване.
Как да ги различите от нощните терори?
– Детето подлежи на доста по-лесно събуждане
– След събуждане е контактно и дори може да ви разкаже кошмара
– Обикновено се случват във втората част на нощта
Причина за кошмарите може да бъде бързо развиващото се въображение или нещо страшно, което детето е преживяло или гледало във филмче или книжка.
Как да се справите?
– Осигурете успокояваща рутина преди лягане, по време на която да си поговорите с детето за всички хубави неща, които са ви се случили през деня
– Ако детето е имало кошмар, на другата сутрин поговорете с него, за да разберете дали няма нещо, което го тревожи или плаши
– Ако кошмарите са повтарящи се, натрапчиви и влошават съня на детето за дълъг период от време и ги свързвате със стресиращо изживяване, може да бъде добра идеята да потърсите помощ от терапевт за справяне с тревожността.
Докато нощните терори, кошмарите и страха от тъмното при децата може да са истински страшилища и за нас възрастните, фактите сочат, че има какво да се направи за справянето с тях. А и често пъти тяхната нежелана поява е последвана от бързо затихване, както всеки друг повече или по-малко тревожен период в детска възраст. В крайна сметка те са сигнал, че нашите мъничета растат и се развиват, а каква по-хубава новина от тази?
Този материал ни беше любезно предоставен от създателите на Unicorn baby. За повече информация, посетете техния сайт или фейсбук-страница.
