При изграждането на хранителните навици на българина хлябът винаги е бил от огромно значение и в повечето случаи – неизменна част от менюто. Полезен или вреден е обаче хлябът, каква е разликата между отделните видове и какво трябва да знаем, когато го купуваме от търговската мрежа?
Когато човек реши да отслабне, първото, което премахва от менюто си, е хляба. Това обаче едва ли е най-правилното решение, тъй като хлябът е важен източник на ценни белтъчини, мастни киселини, витамини от групата В и минерали като калий, калций, магнезий, натрий, фосфор и желязо. Важно е да уточним, че тези полезни съставки са налични в качествения пълнозърнест хляб, а не в този, направен от бяло рафинирано брашно.
Какъв хляб да изберем?
В търговската мрежа се продават всякакви видове хляб – бял, пълнозърнест, типов, ръжен, с трици, със сусам, с ленено семе и т.н. Ръженият и пълнозърнестият хляб (ако са наистина качествени), определено са най-добрият избор. Белият хляб, направен от рафинирано брашно, за мнозина е най-вкусен, но определено не е от полза за нашето здраве. Постоянната употреба на рафинирано брашно причинява натоварване на черния дроб, на надбъбречните жлези и отслабва имунната система.
При производствения процес на бяло брашно повечето от полезните ненаситени мастни киселини и витамини се губят при смилането и премахването на пшеничния зародиш и триците. Така в преработеното пшеничено брашно отсъстват двете най-полезни и богати на фибри части от семената.
Като добавим към това и наличието на оцветители и емулгатори, цялата полза от хляба е заместена от вреда.
Ръжен хляб – при бременност и анемия
Освен пълнозърнестото, ръженото брашно също се счита за полезно за здравето. Мнозина не го предпочитат, тъй като то има по-натрапчив вкус, по-кисел е и е по-твърд. Ръженият хляб е едно чудесно средство срещу анемия при малките деца и бременните. В него се съдържат много повече желязо, калий и натрий, отколкото в хляба от бяло брашно. Освен това съдържа много влакнини, подобряващи работата на червата.
Етикетите не винаги отговарят на истината
Много често това, което ни се предлага в търговската мрежа, не отговаря на написаното на опаковката и огромният надпис „пълнозърнест” нерядко е просто маркетингов трик. Ако се зачетете в етикета и ако производителят изобщо си е направил труда да опише истинските съставки на хляба, не би било изненада да видите, че съдържанието на пълнозърнесто брашно е незначително (в някои случаи 7%, в други 30%, но рядко повече от 50%). Така на практика се оказва, че си мислим, че ядем полезен хляб, а всъщност той в по-голямата си част е от рафинирано бяло брашно. Други производители отиват още по-далеч и просто продават оцветен бял хляб, представяйки го за пълнозърнест.
Това обяснява факта, че все повече хора, за които качеството на хляба е от водещо значение, решават да се сдобият с домашна машина за хляб или сами да месят хляб от здравословни брашна. Това е едно добро решение, ако искате да сте сигурни, че консумирате хляб от качествено брашно, без оцветители, емулгатори и подобрители.
Вижте още:
Кога пчелният мед е полезен и кога може да бъде вреден?
6 храни, които сриват детския имунитет
