Преди да родя имах усещането, че храненето на бебето е много лесно – то просто си пие мляко и в един момент минава на пържоли със салата. Останах крайно изненадана обаче, след като разбрах, че захранването на бебето всъщност е цяла наука.
Нека ви разкажа!
1. Схеми, схеми, схеми
Ако перифразирам Айнщайн, бих казала следното „Безкрайни са вселената и схемите за захранване, като за първото не съм сигурна“.
Някои хора (включително нашите родители) са привърженици на ранното захранване със сокчета, други пък започват направо със зеленчукови пюрета в периода между 4 –6 месеца, а трети предпочитат метода на Рапли или т.нар „ЗВБ-Захранване, водено от бебето“. Моето лично мнение е, че е от изключителна важност как е захранено детето и времето, вложено в това да се информираме по-подробно с особеностите му, винаги е добре инвестирано. Също така разбрах, че няма универсална „рецепта“ – всеки родител подхожда различно, според своите разбирания и би трябвало да уважаваме избора му, дори когато коренно се различава от нашия.
2. Началото
Успях да устоя на напора на роднините да захраня със сок на два месеца, опазих я и от брашняната каша на майка ми, когато беше на 4, но тогава вече сериозно започнах да се интересувам кой би бил най-подходящия начин за захранване при нас. Определено понякога информацията е толкова много, че се объркваш и стигаш до извода, че единственото полезно нещо за детето е да фотосинтезира, но повярвайте ми – след първите няколко месеца става по-лесно и много по-приятно.
3. Периодът 4-6 месеца
Според СЗО най-доброто време за захранване на изкуствено хранените бебета е на 4 месеца, а за кърмените – 6 месеца. Водейки се по тези препоръки, реших да захраня дъщеря ми на 5 месеца и да действам бавно с въвеждането на нови храни. След кратко колебание между оризовата каша и зеленчуковите пюрета, везните се наклониха в полза на кашата. За около седмица тя изяждаше по 100 гр каша, но все още не исках да замествам хранене, за това трябваше да и осигуря разнообразие в малки количества и бавно, но славно започнах да въвеждам плодове и зеленчуци – тиква, картоф, морков, пащърнак, сладък картоф, тиквичка, броколи, банан, ябълка и круша.
4. Дилемата „Купени пюрета VS Домашно приготвена храна
Готовите бебешки пюрета са много примамлива идея – спестяват време, лесни са за употреба, съобразени с нуждите на детето според някакви таблици … но все пак аз бях и все още съм скептично настроена спрямо тях. Ето защо предпочетох да влезя в кухнята – една доста непозната територия за мен до този момент – и да се развихря. Самоотвержено бърках пюрета, търсех най-добрите продукти и четях за правилното детско хранене – подозирам, че дори в училище не съм си учила уроците толкова прилежно. За щастие дъщеря ми се оказа бебе, което подхождаше с любопитство към всичко, което предлагах и с охота си хапваше пюре от сладък картоф с карфиол и какви ли не безумни за мен комбинации. Когато въведох основните групи храни, за които ще стане въпрос по-късно, с удоволствие прилагах всякакви рецепти, които ми се сторят привлекателни и храненето от своеобразно мъчение за мен се превърна в истинско удоволствие.
5. Въвеждане на основните групи храни
За да предпазя детето ми от алергии, захранвах изключително внимателно. Избягвах силни алергени и тежки храни, следях за реакции и не предлагах повече от един нов продукт на всеки 3 дни. За около два месеца въведох безглутенови продукти като ориз, елда и киноа, както и плодове и зеленчуци, съобразени с възрастта. Макар че дъщеря ми все още нямаше зъби, опитвах да стимулирам дъвченето, като и предлагах меки, лесни за хващане и смилане с венци храни – варени зеленчуци, банани, ориз например. От гледна точка на настоящето – това се оказа един много полезен ход.
Включване на различните продукти: прочетете на следващата страница
