Поведенческите кризи в предучилищна възраст

Какво е добре да знаем и какво да направим, когато децата в предучилищна възраст изпадат в емоционални кризи и нервни изблици?

Тези състояния не са любима гледка на никой възрастен, особено на родителите. Особено т.н. „тръшкане“ е придружено от ритане, скубане, крясъци, удряне на главата в стената или пода, хвърляне на предмети и дори нарушения на дишането до почервеняване на лицето. В подобни ситуации родителите е най-важно да запазят самообладание и да знаят, че инстинктът за самосъхранение работи по всяко време и няма начин да не се включи.

Съвсем в реда на нещата е да ви се прииска да излезете от помещението, където се случва неприятната ситуация, но по-добре не го правете, защото е вероятно детето да се почувства изоставено, а емоционалната буря е плашеща и за него. Важно е детето да знае, че въпреки поведението му, вие сте наблизо.

Не се опитвайте в такива моменти да го успокоявате или да му говорите. То най-вероятно ще е настроено отрицателно към всеки опит за вмешателство и дори няма да ви чуе, защото то самото ще крещи и заплашва. Най-вероятно колкото повече се опитваме да му говорим, толкова повече то да се дразни и да продължи по-дълго време. Една добра идея от родители с вече пораснали деца е, да застанем в близост до детето и търпеливо да изчакаме да му мине.

След като детето спре да се мята и тръшка, е добре да го прегърнем, за да му помогнем да се успокои по-бързо.

Без значение колко време продължава гневното избухване, не бива да се поддаваме на необосновани искания и желания на детето. Възрастните трябва да следват правилото, че преговори с крясъци не се водят. Такова поведение е доста изкушаващо за децата, когато се намират в оживени обществени места, защото родителите обикновено са готови на всичко, за да потушат по най-бързия начин кризата. Но това не бива да се случва! В противен случай това поведение ще създаде предпоставки да бъдещи поведенчески проблеми.

Ако се случи нервният изблик да ескалира до такава степен, че да застрашава здравето на детето е необходимо да го вземем на ръце и да го отнесем на безопасно място, където то не може да се нарани или да нарани някой друг. Важно е да кажем на детето защо правим това. Например: „Тук сме, защото удари сестричката си и можеш да я нараниш. Ще стоим тук, докато се успокоиш.“

Когато бурята утихне или на следващия ден е добре да поговорим с детето за случилото се. Това трябва да стане на прост, разбираем за детето език, да му кажем, че неговото поведение ни огорчава и натъжава, да споделим разочарованието си и да го предразположим да изрази своите собствени мисли и чувства.

Когато детето осъзнае, че може да облече в думи онова, което изпитва, то има шанс да започне да го прави в бъдеще, вместо да изпада в истерия. Тези разговори е добре да завършват с прегръдка.

Децата трябва да са отпочинали и добре нахранени, за да са спокойни. Сънят е от първостепенно значение да отглеждането на уравновесени деца. Когато детето не се храни пълноценно, то вероятно ще е раздразнително. Затова сънят и храната са много важни в годините, когато децата растат интензивно.

Ултимативният тон не е добър помощник на родителите. Когато искаме детото ни да направи нещо или да ни чуе, е по-добре вместо да му заповядваме, да му предложим да избере от две възможности. Изборът, на който даваме право на децата си ги прави по-уверени, затова винаги когато е можем да им предоставим тази възможост е добре да го правим.

Никой не обича другите непрекъснато да му казват какво да прави. Усщането за контрол трябва да е в полето на детето.
Например: „Изяж си мусаката!“, по-добре да кажем „Искаш ли мусака или само салата?“

Децата трябва да се наблюдават непрекъснато, за да се прихващат навреме и най-дребните признаци на напрежение и да бъдат навреме неутрализирани.

Често родителите могат да се окажат първоизточник на детската избухливост и нервност. Било заради проблеми в семейството, които не са останали скрити от детето, заради прекалена ангажираност, скандали с партньора ви. Децата ни наблюдават непрекъснато и дори когато си мислим, че те не забелязват какво правим и как се държим, те са наясно и всички наши проблеми рефлектират с огромна сила върху тях. Именно в подобни ситуации децата могат да изпаднат в раздразнителни кризи и емоционална лабилност.

Ако забележим, че детето трудно излиза от тези кризи, които се повтарят често и продължават все по-дълго е необходимо да се обърнем към личния педиатър, които да ни препоръча специалист за консултация и ако се налага лечение. Той ще даде най-добрите съвети и препоръки как да се справим с проблема.

превод и адаптация от www.babycenter.com