Когато детето реши да прави или иска нещо, което е неприемливо за нас и това го разстрои, обикновено се опитваме да отвлечем вниманието му с някакво друго занимание, за да се успокои по-лесно и да забрави за намеренията си и да не се разплаче. Тази практика обаче не винаги е добра идея.
Защо?
Защото методът на разсейването се използва прекалено често като инструмент за управление на поведението от много родители. Оказва се, че когато постигаме целта си по този начин, детето пропуска възможността да извлече поука от дадената ситуация и да научи защо е по-добре да не прави едно или друго нещо. В този смисъл този подход не е най-добрият.
Разсейването на детето е и начин да се запази авторитета на родителите или гледачката, защото ако детето иска да рисува с перманентен маркер по дивана, а ние му предложим лист хартия, за да рисува върху него, и успеем да избегнем назидателния тон, вероятно ще постигнем целта си без излишна драма. Но реално ние само отлагаме, а не отменяме желанието на детето един ден отново да опита да изрисува скъпия ни диван. И най-вероятно, то ще се го направи в първия удобен момент, защото подходът с разсейването не го учи, че по мебелите не бива да се рисува, а само го отдалечава временно от целта.
Подобно е положението и с взаимоотношенията. Представете си, че минавате покрай магазин за играчки и детето ви пожелае да му купите скъпа играчка, с каквато вече е видяло да си играе негово приятелче в градината, но в момента възможностите ви не позволяват подобна покупка. Прибягвате до метода с отвличане на вниманието и купувате друга играчка на детето си. По този начин лишаваме детето си от възможността да се научи да управлява желанията си и да преценява възможностите ни. В подобен случай е по-добре да обясним, че не сме планирали да купуваме играчка изобщо.
Как да реагираме в ситуации, които изискват родителско търпение и такт, без да прибягваме до прилагане на метода на разсейване?
1. Поемете дълбоко въздух, успокойте се и едва тогава отговорете. Ако ситуацията е извън рамките на приемливото, поемете дълбоко въздух повече от веднъж. След това отговорете на детето си, според конкретната ситуацията и ако то реши, че трябва да плаче, оставете го да си поплаче или да реагира по начин, който ще го накара да се почувства по-добре. Понякога не-намесата е най-добрата реакция.
2. Родителите трябва да уважават чувствата и желанията на децата си, но в някои ситуации е по-добре да проявят твърдост. Така, в ситуацията с дивана и маркерите, по-добре да кажем: „Мисилиш ли, че диванът се нуждае от нови шарки? Аз не мисля!“
3. Децата имат нужда да признаваме и оценяваме техните постижения, като обръщаме особено внимание върху позитивните им качества и намерения и да поощряваме изобретателността и любопитството им.
4. Да се справим с детския рев понякога е истинско предизвикателство, но по-добре да положим усилия в тази посока, защото това е пътят към взаимното доверие, уважение и обич, вместо да се оптиваме да го избегнем с цената на всичко малко детски сълзи.
