Най-разпространените митове за антибиотиците

Каквото и да знаем за антибиотиците, винаги има какво още да научим.

Мненията за тях са разнопосочни и се простират в широки граници – от пълното им отричане до вярата, че са панацея. Често при най-малката инфекция родителите търсят съдействие от педиатъра и очакват от него да предпише антибиотик, но се случва и сами да предприемат лечение с антибиотик, от страх да не настъпят усложнения, като по този начин често предизвикват по-големи вреди.

Къде е златната среда и доколко и кога антибиотиците са необходими?

Ето петте най-разпространени мита за антибиотиците:

1. Антибиотиците лекуват всички инфекциозни заболявания

Инфекциите се причиняват от бактерии, вируси, гъбички и редица други микроорганизми. Но антибиотиците не лекуват всички. Вирусите, например, не се повлияват от антибиотична терапия. Ето защо антибиотиците са напълно безполезни при остри респираторни вирусни заболявания и грип. Различните шарки – рубеола, морбили, варицела, хепатит са силно заразни заболявания, но те по никакъв начин не се повлияват от антибиотиците. Поради това е необходимо преди да се назначи лечение с антибиотик, много точно да се определи причината за заболяването. Хремата не е заболяване, тя е симптом за ринит, синузит, алергия или респираторна инфекция и ако не се потърси и намери основната причина за нея, антибиотиците едва ли ще помогнат. Ако педиатърът ви предпише антибиотик заради хрема, без да е установил причината за появата й, по-добре сменете педиатъра.

2. Антибиотиците са синтетични лекарства

От значение е какво разбираме под понятието „лекарство“. Има редица лекарствени растения и билки, които съдържат естествени антибиотици, които много успешно могат да заменят синтетичните, когато обаче става дума за леки до средни инфекции. Такива вещества се съдържат в малините, боровинките, чесъна, хряна, пчелния мед. Съдържащите се вещества в тези храни са в състояние да преборят някои видове бактерии, без да нарушават естествената чревна флора в стомаха и червата. Екстракти от лайка, живовляк, евкалипт, градински чай и много други лечебни растения също спадат към тази група. Те също трябва да се прилагат много внимателно, тъй като могат да предизвикат алергия. Например пчелният мед не бива да се използва при деца по-малки от 3 години. Хрян и чесън също е за по-големи деца и възрастни, тъй като съдържат прекалено силни алергени.

3. Антибиотиците се предписват само след микробиологичен анализ

Микробиологичното изследване е много полезен метод за определяне чувствителността на бактериите към съответните антибиотици, но то изисква минимум 5 до 7 дни до получаване на резултата. За целта се взема материал от болния и се поставя в съответните лабораторни условия, където се наблюдава растежа на съответната патогенна микрофлора. Така се определя най-ефективният антибиотик, който да се справи с инфекцията. Този период обаче е твърде дълъг, за да остане едно дете без лечение, тъй като това може да коства усложнения и задълбочаване на болестните симптоми. Когато лекарят има такива опасения се практикува предписването на антибиотик, въз основа на симптомите, а след излизане на резултатите лечението може да се коригира. Добрата новина тук е, че днес съществуват широкоспектърни антибиотици, които при нужда от тях дават отлични резултати и без антибиограма.

4. Ако температурата не спадне веднага след прилагането на антибиотик, той няма да помогне изобщо

Антибиотикът не е антипиретик и не бива да се бърка с него. Антибиотикът сам по себе си няма как да намали повишената в следствие на инфекция температура. Той има за цел да неутрализира болестотворните бактерии, довели до възпалителния процес, което със времето ще намали симптомите, а повишената температура е един от тях. За да стане това по-бързо в комбинация с антибиотика се назначават температуропонижаващи средства – парацетамол, ибупрофен. Ако обаче те се прилагат самостоятелно може погрешно да се сметне, че болестта отшумява, тъй като температурата е намаляла и не е необходимо лечението да продължи, което ще създаде условия единствено за отглеждането на резистентна микрофлора.

Важно е антибиотичното лечение да продължи поне 5-7 дни, независимо дали симптомите са намалели или напълно отшумели.

5. Всички антибиотици действат по един и същи начин

Разнообразието от патогенни бактерии е огромно, тяхната способност да се адаптират към своите най-сериозни врагове – антибиотиците – също. Ако даден антибиотик е помогнал на детето ни да оздравее миналия месец, това съвсем не означава, че ще му помогне при следващата инфекция. Лечението винаги трябва да е съобразено с оплакванията, заболяването и възрастта, както и общото състояние на детето.
Много е важно да се знае, че антибиотици от групата на тетрациклините не се предписват на деца под 12-годишна възраст, тъй като те потискат растежа на костите и зъбите, гентамицинът има негативно влияние върху бъбреците, хлорамфениколът влияе зле на кръвотворните органи. Всички групи антибиотици имат своите плюсове и минуси, известни на лекуващия лекар и той задължително трябва да се съобразява с тях, така че ползите да са повече от вредите.

Няколко правила при лечение на децата с антибиотици:

* Не прекъсвайте кърменето на бебето. Майчиното мляко съдържа редица вещества, които поддържат равновесието на нормалната микрофлора в стомахчето.
* Спазвайте точно времето и честотата на прием на антибиотика. Ако един антибиотик се препоръчва да се взема 3 пъти на ден, това означава, че е необходимо да се дава на всеки 8 часа. Ако е предписан 2 пъти на ден, трябва да се осигури прием на 12 часа.
* Антибиотиците трябва да се дават с отделна чашка или лъжичка на малките деца, когато са в течна форма и да не се смесват с никакви други течности, дори и с майчината кърма, защото влизат в химична реакция с него и намаляват ефекта му.
* Не променяйте дозата и продължителността на приложение без консултация с лекар. Намаляването на дозата или продължителността на лечение се създават условия за „отглеждането“ на резистентни щамове.
* При лечение с антибиотик първите признаци на подобрение обикновено настъпват на третия ден. Ако състоянието на болното дете не се подобрява, е нужна нова консултация с лекар и при нужда смяна на терапията.
* Записвайте стриктно всичко свързано с антибиотичното лечение на детето – времетраене, доза, реакции от страна на организма, алергични прояви. Този дневник ще е от полза при повторни инфекции и проявени алергии.

Превод и адаптация от: www.2mm.ru