Никой родител не обича да вика на детето си, ,но в някои моменти наистина е трудно да постъпим по друг начин. За да накарате детето ви да направи това, което му е казано, трябва единствено да имате предварителна подготовка за това как да подходите и умения за уговаряне.
Защо не трябва да наказваме
Твърдата дисциплина или наказанието са начини за налагане на контрол. Обикновено има обратен ефект на това, за което го прилагаме. Често фразата „Защото така казвам” не е убедителна. Когато наричаме поведението на детето ни „лошо” и го наказваме за това, ефектът ще е това, че то ще се ядоса и ще иска да си отмъсти.
Освен това, твърдата дисциплина може да доведе до лъжи. Детето ще прави всичко възможно, за да не се стигне до наказания и няма да си промени поведението. Помнете, че чрез наказване и строги мерки не може да постигнете много и детето няма да изгради само контрол. Дете, което е порицавано, без да се обсъжда проблемът, не може да създаде умения за разрешаване на проблеми или „вътрешен глас”, който да им помага да помислят, преди да действат.
Какво представлява позитивната дисциплина
Позитивната дисциплина помага на детето да научи положителните ценности и да развие социалните си умения. Въпросът не е да научим детето ни да прави това, което му казваме. Ясно е, че всички искаме да отгледаме и възпитаме отговорни деца, но също така и адаптивни, такива с които може да се водят преговори и такива, които правят компромиси. Деца, които са способни да комуникират, да разговарят с родителите си за всичко, което ги вълнува или притеснява, деца, които не са ограничени в мисленето си и са отворени към света.
Думата „забрана” не е в противовес на позитивната дисциплина, все пак не можем да оставим децата да правят каквото си поискат. Позитивната дисциплина кара родителите по мил и уважаващ начин да поставят уместни граници и разумни последствия при възпитанието на децата си.
Как да използвам позитивната дисциплина
Позитивната дисциплина трябва да бъде в позитивна и любвеобилна среда. Колкото повече внимание обръщате на детето си и го окуражавате, толкова повече те ще отговарят на неодобрението. Когато забележите, че детето се държи добре, не се колебайте да го похвалите, като например: „Ти беше толкова тих, докато говорих по телефона, браво за търпението”.
Недейте постоянно да повтаряте кое не трябва и да критикувате. Не обръщайте внимание на малките неща, а се съсредоточете върху големите и върху тези, които наистина са важни за детето ви.
Когато изисквате нещо, бъдете мили и показвайте уважение към детето си, независимо на каква възраст е то. Не забравяйте да се отнасяте с детето си така, както искате и с вас да се отнасят.
Когато молите или питате нещо вашия мъник, оставете малко време за отговор. ако детето ви не направи така, както сте го помолили, бъдете по-твърди. Това дава шанс на детето да промени отговора си.
Използвайте техниката „когато, тогава…”. Така ще научите детето, че поведението му влияе над хората и има значение.
Слушайте и уважавайте идеите на детето си. Това е най-важното, детето трябва да знае, че го обичате, уважавате и искате най-доброто за него.
